Четири области на науката да бъдат финансирани приоритетно до 2020 г., предлага просветното министерство.

Според експертите парите на държавата и бизнеса трябва да се насочат предимно към изследвания в областта на енергията, биотехнологиите и екологично чистите храни, развитието на нови материали и културно-историческото наследство. Целеви средства ще се отпускат приоритетно и за развитие на фундаменталните изследвания, които не могат да разчитат на приходи от прилагане на изследванията.

Това е записано в изготвената от МОМН и крита до вчера проектостратегия за развитие на науката. Министерството публикува документа, след като опитът му да води диалог по него при закрити врати се провали. Стратегията повтаря отдавна известни проблеми и не навлиза в детайли как точно ще се реализират новите политики.

Четирите приоритетни области са определени на базата на серия от анализи - отчетени са областите със засилени чужди инвестиции, експортният потенциал, научната дейност в България, твърди просветното министерство. По-подробна информация не се съобщава, а на първо място като основа за определянето на приоритетите се сочи програмата за развитие на ГЕРБ. Не са ясни и механизмите за приоритетно финансиране на тези сектори. За тях се казва само, че ще се инвестира приоритетно в развитие на инфраструктурата, ще се мисли и по изготвянето на тематични програми в приоритетните науки. Като цяло до 2020 г. публичният ресурс за наука трябва да се удвои и от 0.3% от БВП да стигне 0.6% от БВП.

В следващите години правителствата трябва ударно да работят и за привличането на млади хора в науката, се изтъква в стратегията. По данни на МОМН в момента всеки втори професор в България е в пенсионна възраст, неблагоприятна е структурата и на по-ниските нива. Тези негативни тенденции ще бъдат подсилени от демографския срив, като само до 2015 г. броят на младите хора на възраст между 15 и 34 години у нас ще намалее с около 350 000 души. С цел повишаване на интереса към научната кариера просветното министерство предлага да се въведат проектни докторантури, при които докторантите работят по конкретно поръчани от индустрията изследователски проекти. Ще се инвестира и в развитието на младите учени след защита на дисертацията.

ПОЖЕЛАНИЯ

Иновациите формират едва 26% добавена стойност на българската промишленост при 45% средно за ЕС, се изтъква още в стратегията. Лошата връзка бизнес - университети - наука ще се подобрява чрез схеми за предоставяне на стартов капитал за рискови изследвания, ще се финансират приоритетно инженерните дисциплини в университетите, ще има схеми за наемане на млади учени на работа в предприятията. До 2020 г. се поставя за цел частните инвестиции в науката да стигнат дял от 0.9% от БВП при 0.16% в момента.