Само в София леглата за активно лечение, на които се настаняват хора в тежки състояния, са с 1488 повече от максимално допустимия брой

Това показва Националната здравна карта, която бе представена от министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов, пише "Труд". Този документ е един от най-дълго чаканите в здравеопазването. Започна да се готви още от времето на тройната коалиция. ГЕРБ пък имаха амбицията той да е факт до края на първата година от мандата им.

Според картата повече легла има също в Пловдив (при максимум от 3532, в момента те са 4727), в Плевен , Враца, Стара Загора и др. “В шест области пък те не са достатъчни.

Това са Кърджали, Разград, Силистра, Хасково и др.”, изброи здравният министър. Той обясни, че подготвената карта с нищо няма да повлияе върху лечението на пациентите. Но е изключително важна за държавата и за инвеститорите, защото те могат да видят къде има нужда от разкриване на нови лечебни заведения и къде са в повече.

Идеята на карта бе да покаже с кои болници здравната каса да сключва договор. А с всички онези, с които се надвишава заложеният максимален брой легла в дадена област, да не се подписва рамков договор. “Но в момента липсва законов текст, който да посочва - над този брой легла в определен регион няма да сключват договор с касата”, обясни д-р Константинов. До месец щял да се появи законопроект, който да изчисти всички въпроси по темата. За целта лекар №1 вече е започнал срещи с председателката на парламентарната комисия по здравеопазване Десислава Атанасова и депутатите от ГЕРБ.

На въпрос на “Труд”, ако в дадена област таванът е 1000 легла, но има 4 болници с общо 1200, каква ще е съдбата на лечебните заведения, министърът отговори: “Има много механизми, по които да се намери отговор на проблема. Има болници със 100 легла например, но няма дни, в които пълните да са повече 80%. Като се види какви са структурите, ще се вземе най-правилното решение.”

В Националната здравна карта се съдържа списък с 57-те лечебни заведения, с които здравната каса задължително трябва да сключи договор. Става дума за болниците със 100% и над 51% държавно участие. Те са гръбнакът на здравеопазването, покриват 77% от изискванията за легла, гарантират минимума за осигуряването на здравни грижи на населението и затова няма да се приватизират. “Трябва да имаме такъв минимум от болници, защото нямаме правомощия да накараме частници да сключват договор с касата, обясни д-р Константинов.

Националната здравна карта съдържа и нужния брой центрове за “Бърза помощ”, по трансфузионна хематология, психо- и онкодиспансерите.