Спешни мерки за намаляване на неграмотността сред учениците в Европейския съюз

обсъжда Европейската комисия, съобщава "Сега". Причина за това е последното международно изследване за знанията на 15-годишните ученици PISA. В него българчетата се открояват с най-трагичните резултати - половината от деветокласниците у нас са на практика неграмотни, защото не притежават основни умения за четене и писане.

В Брюксел е създадена специална експертна група на високо равнище, чийто председател е холандската принцеса Лаурентин. Задачата й е да анализира научните данни и да прецени кои политики дават най-добри резултати в справянето с проблема, съобщи вчера пресцентърът на Еврокомисията.

На базата на работата на експертната група в средата на 2012 г. ЕК ще направи предложения на министрите на образованието във всички страни членки за политики за повишаване на грамотността на учениците. Още на първото заседание в понеделник обаче бяха очертани някои от исканията. Сред тях е премахване на възможността слабите ученици да повтарят класа, която според експертите демотивира децата и те отпадат рано от училище. Вместо това за по-зле представящите се ученици се препоръчват допълнителни часове и преподаватели на майчиния език. За пълнолетните пък трябва да се развиват вечерни училища.

Еврокомисията напомни вчера резултатите от PISA 2009, за които "Сега" многократно информира. В различните области - четене, математика и природни науки, между 39 и 47% от българчетата не успяват да покрият критичния праг на грамотност. Под критичното второ равнище в първата област попадат 41% от гимназистите. Приема се, че учениците под това ниво не успяват да изпълняват по-сложни задачи в областта на четенето и се справят само с най-елементарните въпроси. В тази област България е на последно място, пред нас са Румъния и Австрия, която обаче е с далеч по-добър резултат - 27.5% неграмотни ученици. Страните със сравнително висок дял на неграмотни 15-годишни са още Литва (над 24%), Чехия (23%), Словакия (22%), Италия (21%).

Класацията показва и другия сериозен проблем пред България - 38% от децата напускат рано училище, като най-голям е делът на отпадащите след V клас. За сравнение - в Европа тенденцията е за отпадане около VIII клас. Ранното напускане на училище обрича децата после на безработица заради ниска квалификация и на дългосрочна бедност, заключват експертите. У нас 73% от отпадналите от училище изобщо не се появяват на трудовия пазар. Подобна е ситуацията и в Словакия (80%), и в Унгария (71%).