И че някой го очаква. А Лихтенщайн е само на някакви си 2-3 км от полудeлия от празничност австрийски Фелдкирх. Всъщност в цялото спокойствие, налегнало княжеството на  Ханс Адам ІІ, и хора не се срещат по улиците. Грешка! По УЛИЦАТА на княжеството.

Въпросната двупосочна и двулентова УЛИЦА е основната пътна артерия на страната. Започва от най-южната й точка и достига до най-северната. Дълга е почти 25 км и върви успоредно на течението на Рейн. От другата страна на реката има магистрала. Тя обаче е в Швейцария. Та, ако един пешеходец (каквито няма в Лихтенщайн) тръгне сутринта в 8 ч. от единия край на страната, до 8 вечерта със сигурност ще стигне до другия. Аз приложих този математическо–здравословен  подход  при опознаването на чуждата родина, като точка А за мен бе столицата Вадуц, а точката Б – Шаан, най-големият град. Разстоянието  между А и Б – 3 км и 100 м. Времето за преодоляване на разстоянието (в това число - посещение на една галерия, два музея и две черкви, пазаруване на пощенски марки, картички и магнити,  изпиване на 2 кафета и „щракване” на 96 снимки, дивене по снежните върхове на Алпите и кравите им ...) – 5 ч. 10 мин.

С тази разходка поставих и рекорд – да съм единствената, която върви пеш в тази страна. Потокът от коли покрай мен обаче бе зашеметяващ. Без клаксони и изпреварване (просто нямат възможност и не я търсят). Освен това нямаше и 100 м, по които да няма край мен къщи, блокчета, полянки с крави, овце или кози ... и мно-о-ого скулптури. Все модерно изкуство.  Очевидно в Лихтенщайн си нямат тяхно подобие на БПЦ (Българската православна църква) и Варненската и Великопреславска митрополия, които да им анатемосват мерака за демонстриране и общуване с изкуството... Имат и едни кичозни огромни крави, боядисани в цветовете на националния флаг и с герб, които също не пречат нито на католическите, нито на протестантските падрета.

Всъщност в повечето гайдове, които разгърнах предварително, ме предупреждаваха, че съчетаването на модерна архитектура, съвременно монументално изкуство и традиция са характерни за тази страна.

Сградата на Парламента им е една от най-странните, които съм виждала. Като сглобена от жълтеникави лего парченца. Чак леко стряска, като се озовеш пред нея. Още повече, че си съжителства със сградата на Галерията в необароков стил и е точно под княжеския дворец (на 700 г.), кацнал на алпийски хълм. А дворецът е по германски неразточителен  и внушителен. Всъщност почти от всяко място по пътя между Вадуц и Шаан, дворецът се вижда. Сякаш голямото око на Ханс Адам ІІ проверява как така има пешеходец в малкото му Княжество.

Никакво внимание нито към пешеходец, нито към автомобили обаче проявява стадото овце с отрязани опашки, което блажено преживя в княжеското лозе.  А то  се намира в т.нар. широк център на Вадуц. Посреща те с голяма табела и те кани да дегустираш вино, произведено от 10-тината дка лозя.

Можеш и да си купиш вино. На мен ми е още рано за пиене, и продължавам нататък... Оказва се, за да се срещна и със стадо вадуцки крави.

И те си почиват,  дъвчейки край главната улица.  Кравите са по-дружелюбни от княжеските овце. От рогатото им любопитството ме спасява електронният пастир. Една елсиджимка ги държи на 50 см. от мен. Между другото, кравите в Лихтенщайн са не по-малко тачени, отколкото в Индия и Швейцария. Но за разлика от Индия, тук ги хапват... Преди това обаче си ги разхождат по Главната улица, окичени с венци, златни звънци и герданчета. Това представление не го видях, но е добре описано и показано в гайдовете и сайтовете.

Продължавам по Главната към Шаан, подминавайки частни дворове със скулптури в тях...

Мисля си, как може една държава да си формира 25% от БВП от производството и продажбата на марки... и опазване на чужди финансови тайни (тук трябва да се запише друг %, но него не съм го прочела никъде, а  и едва ли някой ще ми го каже)...  И така, най-накрая намирам Коледата. Тя е на витрината на магазин за чаршафи, хавлии, кухненски пешкирчета и плюшени мечета тип „Teddy Вear”...

Компенсирана съм за коледното си търсене. А може и Австрия да ми е виновна за очакванията! Откривам обаче поредица пощенски марки, монтирани в плочките на тротоара. После и аз си купувам за колекцията на детето, което три дни по-късно е разочаровано от подаръка си. Накрая, вече по тъмно, се оказвам в центъра на Шаан. Студеничко е. Време за коняче.

Заведението е италианско и рекламиращо се с най-доброто тирамису в Княжество Лихтенщайн. Сядам отвън, цигарите са разрешени до вратата. Заведението е на ъгъл, на централното кръстовище на града. И минутки след това ставам свидетел на странно „мероприятие”. Светофарите се спират по сигнал в 16.30 и целият трафик (а той е сериозен) се поема от 4-ма полицаи в сигнални жилетки и с радиостанции.

Отвъд тази кратка история за страната, където уличните часовници са Rolex и се произвежда  HILTI-то, останаха още много други неколедни впечатления. Но изживяването да си дори за 24 ч. в  твърде спокойната, пешеходна, джуджешка държава си струваше. Дори само за това, че на границата й те спират, проверяват колата ти и документите, понеже не си с  швейцарски или лихтенщайнски номер, разпитват те какво ще правиш в Княжеството, къде ще отседнеш и колко време ще трае това... Проверяват данните ти в компютър и след 30 мин. си вътре ... или вън. Така, докато за някое Рождество дядо Коледа и на нас ни подари „Шенген”.