Да говорим за това каква ще бъде Варна след 2, 5 или 10 години сме седнали в кафе в центъра на Варна. Признавам, че по-подходящото място за подобна тема е на последния етаж на хотел "Черно море", на терасата на Вълнолома, на Панорамната площадка или на Паметника на българо-съветската дружба, но при минусовите температури предпочитаме да сме на топло и да дадем воля на въображението си.

Росица Пенкова: Отворихме темата какво трябва да има във Варна и започнахме с Парк-паметника. Какво трябва да стане с него?

Свилен Крайчев: Там губим едно място, според мен много подходящо за рекреация на варненци. Първо, защото е запустяло, второ - този бетон. Той си стои там и с него нищо не може да се направи. Имаше идеи, ако си спомняте, в началото на демокрацията дори да бъде затрупан отгоре, но не стана. Не може да бъде взривен, събарянето му ще е безумно скъпо...

Р.П.: Моята идея беше да направят зелена скулптура от него, има такива много по света. Бетонът служи като конструкция, като скелет, който ще бъде облечен в подходящи растения. Те ще скрият тези фигури. И тогава може да остане само богинята на победата Нике, чиито разперени криле уж изобразява този паметник. Така Варна ще има и своя символ.

С.К.: Не знам. Трябва да се помисли. Според мен няма идея и определен ресурс за това място.

Р.П.: Общинският съветник Пламен Андреев предложи там да се оформят зали, да стане културен център. Но се оказва, че има някакъв дипломатически проблем, България е поела ангажимент пред руското правителство да се грижи за мястото.

С.К.: Сигурно ще има такива усложнения, тъй като това на практика е паметник на руската армия - с тези фигури на войници по него. Като Паметника на съветската армия в София, който сега искат да съборят.

Р.П.: Аз лично съм против това да се разрушават тези паметници. Те са част от нашата история. Независимо споделяме ли тези убеждения или не. Но нашият бетонен паметник е грозен, пречи чисто естетически. Той си беше грозен и по социалистическо време.

С.К.: За съжаление, това се случва с тези паметници. Не е само той, нека погледнем този в Шумен за 1300-годишнината. Същата история. Много е грозен. Нека погледнем паметниците, които са строили в Европа, какво излъчване имат.

Р.П.: Причината може би е в материала - този бетон навсякъде. А красивите паметници са от мрамор, гранит, от гипс в краен случай. Горе-долу като да сравняваме бетонни панелки с красивите сгради от началото на миналия век.

С.К.: Важното е след този период на социалистически комунизъм нещата в това отношение да не продължават. Погледнете тази сграда срещу общината на какво прилича. Това естетика ли е? Добра архитектура ли е?  Дори когато бях още в общината, си мислех, че тя стои още на бетон и после с нещо ще я облицоват. А то се оказа, че това си е фасадата. Ако я съпоставим с онези стари сгради в центъра на Варна: линия, изящество...

Р.П.: Възможно е този вид на ъгловата сграда да е бил нужен, за да смекчи контраста на ужасната архитектура на Общината с останалите постройки наоколо.

С.К.: Всичко е въпрос на архитектура, но аз лично считам че тук нямаме добри съвременни архитекти. И нямаме добри урбанисти.

Р.П.: Не знам дали изобщо има такава специалност в нашите университети.

С.К.: В Хонландия аз познавам  човек, на който на визитната му картичка пише "урбанист", а не архитект. Той се занимава с хармонията в един град.

Р.П. Е, Вие се размечтахте... Ама Вас и без друго Ви нарочиха за непоправим мечтател покрай монорелсовия път?

С.К.: Всеки човек е мечтател. И ти си мечтател, всеки варненец иска да живее в по-добра среда. И тази по-добра среда той си я представя. Някога градът се е развивал около морето. Пристанището от там тръгва, старата част на Варна, Морската градина  и това развитие не се е запазило, за съжалениe. В това ново време накъде се строи Варна?

Р.П.: А не е ли пренаселено вече край морето?

С.К.: Покрай езерото къде е пренаселено? Това са най-добрите, най-скъпите места. Южната страна на езерото е абсолютно голо поле.

Р.П.: Може би липсата на комуникация с тези места е причината те да пустеят.

С.К.: Аз за това казвам, че трябват урбанисти, които да мислят за това и да го развият.

Р.П.: Може би трябва да има още два-три моста, за да се развие тази зона?

С.К.: Да, защо да няма?

Р.П.: Ами няма пари. А и в България първо правим къщите и след това инфраструктурата, но в случая и това няма как да стане, защото става дума за път през канала и езерото.

С.К.: Винаги трябва да е обратното. Трябва да има един път, откъм северния бряг, оттатък жп релсите и тези жп релси също трябва да се махнат. Гарата трябва да се премести, централна гара да остане само за пътнически влакове, два или три коловоза и нищо повече. Всичко останало трябва да се изчисти и да мине някъде в края на града. Сточна гара просто трябва да я махнат. Не може да има в града такова нещо. Всички товарни коловози и т.н. трябва да се изместят.

Р.П.: В интервю за ВарнаУтре.бг колегата Ви Павел Димитров обяви, че още през пролетта може да бъде отворено пристанището за варненци. Не трябва ли за това първо да бъде построено новото контейнерно пристанище и там да бъдат преместени кейовите места?

С.К.: Идеята е да бъдат отворени и свързани с Морската градина от първо до четвърто кейово място на пристанището. На пето място контейнерният терминал продължава да си работи, на шесто и седмо място зърненият терминал продължава да си работи. А от 1-во до 4-то се маха оградата и става открито пространство. Сега тук има складирани контейнери. Всички пристанища веднага транспортират в специални складове далеч от брега, защото, ако ги държиш тук, цената е много голяма. Затова големите фирми сключват договори за складови площи извън пристанищата на много по-ниски цени, прехвърлят ги на друго място и от там нататък ги транспортират.  Това е системата. А ние какво правим? Държим ги на пристанището на най-скъпата зона и заемат място. Тук има и натрупан скраб, който ичезва, където иска: на 12-то или на 8-мо място могат да го сложат или на Варна запад. Така първите четири кейови места стават новата зона за разходки и забавления без да се нарушава работата на пристанище Варна-изток. Говорихме с шефа на пристанището Данаил Папазов и той каза, че, ако има решение, веднага го правим. И Морската градина се отваря още повече към морето.

Р.П.: Ще трябва много работа. Доста е разбито тук. На практика варненци имаха свободен достъп точно до тази част от пристанището миналата пролет по време на регатата Тол Шипс и видяхме какво е - стари релси, разбит асфалт, никаква зеленина.

С.К.: Да. Цялостната идея е това пристанище да се махне. Пасажерският терминал ще се измести в южната част на сегашното пристанище и всичко останало става атрактивни зони.  Но за да стане всичко това, трябва да се направи този терминал.

Р.П.: Къде е най-добре да се направи този терминал?

С.К.: На Острова. Такава беше моята идея от самото начало.

Р.П.: И така се решава проблемът с газенето и минаването под моста?

С.К.: За мен там е номер едно, не толкова в канала. Там сега има възможност по-бързо да се направи. Единият вариант е на мястото на старшинското училище, което вече не се използва, а теренът е изключителна държавна собственост. Но за там ще трябва да се удълбочи каналът. Също трябва да се направи удължение на вълнолома. А това ще бъде много скъпо - знаете, че дъното е нестабилно под вълнолома, той и сега потъва.  Друг вариант е до терминала на "Петрол", но там трябва да се насипе още пръст, да се отнеме от морето един участък.

Р.П. Всъщност този разговор започна във Facebook със спор за сградата на сцена "Филиал" на Варненския драматичен театър.

С.К.: Не знам дали Ви харесва това нещо в момента. Няма никаква обстановка в него, никаква атмосфера.

Р.П. Отвътре да, но отвън е часовниковата кула?

С.К.: Аз не виждам някаква архетектура в момента. Една кутия общо взето. За мен по-добрият вариант е да се събори и да се направи една хубава сграда както операта, каkто Спортна зала, с емблематична архитектура. Какви добри архитекти е имало навремето. Морско училище също е уникална сграда.

Р.П.: Неслучайно имаше мераци за продажбата й на голяма хотелска верига.

С.К.: Спомням си този случай, тогава бях в общината. С кмета тогава ходихме да проверим нещата. Военният министър Цонев тогава тържествено се закле, че няма такова нещо. Но има нещо друго във връзка с Морско училище: спокойно можe да бъде махната оградата и хората да се разхождат из парка. Ето Медицинският университет е достъпен, Техническият - също. Но Морско училище си е оградило парка, а даже не го поддържа. А тук е паметникът на Вапцаров, трябва да могат гражданите спокойно да преминават.

Р.П.: В съседство е Дворецът на културата и спорта. Той също е в много лошо състояние.

С.К.: Общината трябва да отпуска пари за ремонт. Аз по принцип винаги съм за частната инвестиция. Лично тук не мога да преценя дали ще е по-добре или не.

Р.П.: То публично-частното партньорство май стана мръсна дума още преди да заработи във Варна?

С.К.: Ние не сме направили и кой знае какво тук. Публично-частното партньорство не е развито достатъчно все още.

Р.П.: За целта трябва явно по-голям размах. Всичко е все още на ниво кърпежи.

С.К.: Точно така е, защото за 20 години какво се е направило във Варна - общо взето - нищо. Сега има автобуси, дори и тук във Варна, с открит втори етаж за екскурзии, туристически. И откъде минават, какво показват на чужденците?  Къде ти е площад Пикадили, къде ти е Триумфалната арка? Няма ги. Защо, например, не се направят в Морската градина някакви макети, които да показват забележителностите на България в умален вид, да разказват историята й. Ние сме туристически град, като такъв трябва да има нещо интересно.

Р.П.: Ами тези автобуси имат спирки до Моловете, не до Римски терми. Но и да отидат, как ще минат до там. Да не говорим за Побити камъни, като туристически обект, той е абсолютно изгубен и занемарен. Я да си представим Побити камъни, представени и уредени като атракция както Стоунхендж? Англичаните правят туристическа индустрия там от една легенда. Има и някакви разкопки постоянно, но основно са легендата и хипотезите. Побити камъни имат далеч по-интересна история. Да не говорим колко е запазено от римско време в Бат и колко във Варна, но как в Бат всичко е възстановено, мултимедия, актьори с костюми от епохата, интересно е, идват хиляди туристи.

С.К.: Много си права, че трябва да има някаква новина първо. В Европа където и да отидеш, има някакви история или легенда.

Р.П.: Като замъка на Дракула - най-скучният замък за разглеждане, но легендата, литературният образ примамват там милиони хора.

С.К.: Да, а ние не можем да го направим. Първото в света, най-древното обработено злато е във Варна, а ние не му знаем вече точното място. Може да се сложи поне един камък там край езерото, където е намерено. Да обяснява къде и какво е намерено. Трябва да има някаква митология. Дори ние в България нямаме нужда да я създаваме тази митология, защото нашата история е достатъчно интересна и богата.

Р.П.: За мен емблематичен пример в това отношение е гробът на Света Богородица край Ефес в Турция. Неспирен поток от хора. Плащат по 20 евро за входа. А какво виждат? Параклис и стена с написани на парцалчета и листчета желания. Но легендата е велика сила. Затова, когато откриха мощите на Йоан Кръстител край Созопол, написах, че ако трябва, нека заделим половината бюджет на България, но да поддържаме и да разпространим легендата. Това е толкова силен коз, толкова печеливш бизнес за държавата...

С.К. Проблемът ни на нас, българите е, че не можем да се обединим около една идея, за да продължим напред. Който и да предложи нещо, да излезе да каже нещо, той бива оплют.

Р.П.: Това народопсихология ли е?

С.К.: Абсолютно. А с Варна нещата са още по-зле. Градът изостана. София дръпна много напред. Разликата никога не е била толкова голяма. През последните 20 години какво е направено във Варна? А е най-добрият град за живеене. Аз не съм видял една публична сграда, която да е направена от общината, нещо култoво.  Съгласен съм, че трябваше да се направят спортни площадки. Те са много важни за децата. Но тръгвайки само в тази посока, ние се ограничаваме.

Р.П.: Много ти благодаря за това мечтателно интервю.

С.К.: Мечтателно не е, защото няма импулс, няма я целта, мечтата, която да гониш и подкрепяш. Да си кажеш, след година това ще стане, няма я тази визия. Или поне аз не я виждам. Времето като зам.-кмет ми даде да видя как работи общината, да опозная това ноу-хау, да видя отвътре как стоят нещата, но не съм видял към какво се стремим - няма я визията. Тук-там се правят някакви неща, но това го прави частният инвеститор. Община или държава нищо не правят. Наскоро чета, дошли англичани да предлагат синя зона във Варна. А ние откога говорим за това. И автомати монтирахме, те сега стоят и ръждясват по улиците. Хората си мислят, че синята зона е да си паркираш колата и да си платиш - като паркинг. Синята зона не е това. Тя е инструмент на общината да разчисти колите. Т.е. икономически да те принуди ти да не спираш. Синята зона може да е, примерно, край моловете. Защото там се натрупват колите сега.  

Р.П. Пак се размечта...

С.К. Е, трябва да се разболеем, ако не мечтаем.