Наближава сезонът на връчването на наградите "Оскар".

Покрай бляскавите тоалети ще се нагледаме отново на суперизвестните актриси и актьори, които ронят сълзи пред прожекторите. Още по-често пък плачат обявените за кралици на красотата, при тях това е почти задължително. И макар че смятаме това за част от етикета, в повечето от случаите леенето на сълзи е съвсем спонтанно. И полезно, допълват лекари и психолози, обобщава "24 часа".

Защо плачем, това е един от въпросите, който не е получил достатъчно категорично обяснение досега. Обикновено асоциираме плача със слабост, стрес, ранимост и най-вече с липсата на контрол. Не е задължително обаче сълзите винаги да са свързани с тъга. Защото плачът може да означава и радост, гордост, скука, религиозен екстаз, отчаяние и болка.

Основният въпрос, който трябва да си зададе всеки от нас обаче, е плачем ли достатъчно често, пита водещият на Би Би Си Джо Бранд в четирисерийния документален филм "Да поплачем на глас", който ще бъде показан съвсем скоро.

Може да ви прозвучи странно, но плачът е повече от шумното смъркане и мокрене на кърпичката пред вас. Според специалистите той е сложен физиологически и психологически начин да се адаптираме към драматичните обстоятелства около нас. И освен това, това си е само човешко качество - независимо какво говорим за крокодилите, животните не ронят сълзи.

Плачът е нещо хубаво, той е знак за сила и естественост, а не слабост, твърди д-р Джудит Орлоф, професор по психиатрия в Калифорнийския университет - Лос Анджелис. За нея сълзите са признак на емоционална свобода и имат определено положителен ефект върху здравето на човека. Плачът е естествената оздравителна функция на тялото, неговият начин да се освободи от натоварването на стреса. Изследвания вече доказаха, че плачът ни кара да произвеждаме повече ендорфини - хормоните на щастието.

В кои ситуации е най-добре да си поплачем? Най-вече, когато страдаме или сме загубили близък човек. Може да е починал роднина или просто да сте се разделили с гаджето си. Плачът е единственият начин да се справите с мъката си, убеждава ви професорката. Отдавна е доказано, че ако човек не плаче в такива ситуации, може да стигне до депресия.

Има хора, които могат да се разплачат от най-малкото нещо - на сватба, парти за рожден ден, участието на децата в училищната пиеса, гледката на изоставени кученца. Други пък не могат да си спомнят кога са плакали за последен път. И в двата случая обаче сълзите идват изведнъж и ви заливат в доста неподходящ момент за вас. Това е така, защото сълзите са освобождаване, което обикновено идва след натрупаната енергия от чувствата, смята американският преподавател по психиатрия в Калифорнийския университет Дейдит Гефен.

А какво да правят хората, които казват “Аз никога не плача”? Все трябва да има начин да махнем тази емоционална тапа. Такива хора трябва да се потренират сами, съветва професор Джудит Орлоф. И най-добрият начин за това е да започнете със сълзите на щастието. Отидете да гледате някой смешен филм или пък си мислете по-често за нещо, което ви кара да се смеете. Веднъж след като усвоите навика да пускате по някоя сълза от щастие или радост, ще ви бъде по-лесно да поплачетне, когато ви сполети бедата.