“Като някакви хлебарки са. Плъпнали са из целия двор. Влачат, мъкнат, къртят... Грам метал не оставиха. Ама ще стане някоя беля, ще падне нещо, човек ще утрепат.”

Възрастна жена гледа през улицата и мърмори под носа си. Отсреща 300 казанлъшки роми точно в тоя миг опоскват гордостта на града - бившия цех за сирене “Маркели”.

Всичко изнасят - железа, ламарини, кабели гориха вътре, приближава се и друг съсед. Местните хора само гледат през улицата. Не смеят да припарят отсреща, че ги е страх от ромските банди.

“От 6 ч сутринта са тук, имаше 15-20 каруци, един микробус поне десет пъти го товариха и отпрашваше нанякъде”, разяснява вещо обстановката нахакан хлапак. Ама и той не смее да пресече. В тоя миг се появява “адвокатката” на мургавите чистници, които продължават да измъкват всеки пирон от предприятието.

Възрастна ромка пристъпва тежко към съседите и взема думата: “Ами дето ще плащат на други да ги изнасят, по-добре ние - без пари ще им ги изнесем.”

Защитната й реч внезапно спира по средата, защото към фабриката в бавен тръс се задават двама патрулиращи полицаи от конната полиция. И кучета водят. Разнебитената сграда на млекопреработвателната фирма “Маркели” сега е с охрана. Нищо че ромите вече са опоскали каквото има. При появата на служителите на реда те тутакси изчезват нанякъде. Сякаш в небитието потъват и старите разнебитени каруци с конете, които допреди малко са влачили железата с раздрънканите велосипеди и самоделните ръчни колички... Зад ъглите обаче се спотайват съгледвачи, виждат съседите.

Оставиха ги, та като си тръгнат полицаите, пак да нападнат, коментират жителите от близките блокове.

Цехът за преработка на трайни сирена на “Маркели” бе открит през септември 2001 г. Той бе финансиран по програма на холандското правителство и в него се правеха прочутите сирена “Гауда” и “Едам” по скандинавски лиценз. Инвестицията бе за над 800 000 евро. През последните години обаче работата залиня и накрая спря. Остана сливенският цех на дружеството.

Мандрата не работи от три-четири години, доскоро имаше охрана, но преди десетина дни я махнаха, обясняват казанлъчани. Тогава започнали масираните ромски набези. Обектът се стопанисва от сливенска фирма, която на 1 февруари е свалила охраната му, съобщиха от полицията. Друга фирма пък била наета да разчисти и да обезопаси терена. Затова били ангажирани физически лица, които от 2 до 9 февруари разрушавали съоръжения и ги режели за скрап. Тъй като договорът между двете фирми изтекъл, работниците си заминали. И настъпило времето на ромските “златотърсачи”.

Въпреки че от полицията са предупредили собственика за това, той е отказал да наеме охрана. Мандрата вече е собственост на гръцка банка, тъй като била заложена там, съобщи агенция БГНЕС.

Вчера до обяд полицаите задържаха десет роми, които изнасяха желязото с каруци. Но те най-вероятно ще бъдат освободени, защото фирмата не се е оплакала от ромските набези, коментираха криминалистите.

В момента охраняваме обекта и засиленото присъствие там ще продължи, уточниха от полицията. Оттам очакват собственикът да вземе мерки. Според запознати бившата мандра е била заложена срещу кредит в сливенския клон на Централна кооперативна банка. Кредитът бил изплатен и запорът върху имота вдигнат.