Преките чуждестранни инвестиции през миналата година са се свили наполовина и в комбинация с изтегляне на средства от депозит на чужденци и погасяване на бизнес заеми в чужбина за първи път от 6 години финансовата сметка е отрицателна, показват данните за платежния баланс на БНБ.

Това означава, че паричните потоци (извън вноса, износа и придобиване на дялове), които излизат от България, са повече от влизащите.

Според експерти обаче това все още е в контролируеми граници - за миналата година отрицателното салдо е малко над 400 млн. евро при 2.193 млрд. евро година по-рано. В същото време износът на страната продължава да расте с темпове, по-високи от вноса, но само това не е достатъчно да се даде тласък на икономиката. Противно на очакванията пък за времена на криза емигрантските пари се се повишили с 1.4% до 710 млн. евро, показват още данните на централната банка.

"Важно е решението на българите колко активи да държат в България и решението на чужденците колко от активите си да държат в България. Това, което виждаме от отрицателния платежен баланс, е, че доста българи - банки и фирми, решиха да намалят сериозно задлъжнялостта си към чуждестранни кредитори. За тази година очаквам някакъв позитивен баланс по финансовата сметка.

Ако хората спрат да се държат кризисно и насочат натрупаните от последните години спестявания към потребление, фирмите също ще престанат да трупат предпазни буфери и апетитът към риск ще се върне. В обратният сценарий, при който плащането на задължения отново ще доминира, теоретично е възможно това да създаде проблеми, но е малко вероятно", каза макроикономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев.

От публикуваните данни се вижда, че износът на стоки през 2010 г. нараства с 32.9% на годишна база и достига 15.55 млрд. евро, докато вносът се повишава едва с 13%. Като номинал обаче той остава по-голям - 17.95 млрд. евро, и резултатът по търговския баланс е дефицит от 2.4 млрд. евро, или 42% по-малък спрямо края на 2009 г.

За цялата 2010 г. преките чуждестранни инвестиции в България са 1.35 млрд. евро. Обемът им е с 58% по-нисък спрямо предходната година. Така, въпреки че покриват неколкократно дефицита по текущата сметка, става ясно и че чуждестранните компании се въздържат от активно инвестиране в България и възстановяването на икономиката ще отнеме време.

Макроикономистът и преподавател Димитър Чобанов сподели, че от значение за чуждестранната активност ще е и политиката на големите централни банки и ликвидността, която създават в техните икономики. "Важен е механизмът на пренос и отражението, което ще окаже разхлабената парична политика от ЕЦБ и Фед към България.

Ако големите икономики потръгнат, ще е от значение каква част от подобрената ликвидност ще се насочи към България. Но при положение че страната ни в момента няма с какво да привлече вниманието на външните инвеститори (нито фискалната политика е достатъчно строга, нито пък в частния сектор нещата са толкова добре), смятам, че отпушването на значителни капиталови потоци към България е малко вероятно", заяви той.

Текущата сметка, която дава представа за международните разплащания и постъпления на реалния сектор (сбор от търговския баланс, салдото на услугите и текущите трансфери и доходите), е с дефицит от 282.7 млн. евро при такъв от 3.477 млрд. за 2009 г. Подобряването на салдото по нея се приема положително, доколкото означава, че напрежението над българските компании намалява.

Докато техните приходи от износ като цяло са по-малки от общите разходи за внос, на макрониво в теорията това вещае задлъжнялост. Преди кризата това не бе проблем, тъй като дефицитът по текущата сметка се покриваше напълно от преките чуждестранни инвестиции.

В средата на 2008 г., когато инвестициите започнаха да намаляват и се заговори за пренос на негативи от кризата към България, много анализатори се притесняваха, че спадащите инвестиции ще затруднят бизнеса в обслужването на външните му задължения. Реално обаче спадът на преките инвестиции бе последван и от спад на дефицита по текущата сметка и така в крайна сметка напрежението не се оказа толкова сериозно, колкото в най-песимистичните прогнози.

"Виждаме, че преди кризата българинът живееше на кредит. Със спирането на кредитния ресурс дефицитът по текущата сметка автоматично се коригира. По финансовата сметка обаче има дефицит, което показва, че в сегашните условия тя е по-важна, отколкото резултатите по текущата сметка", коментира Чобанов.

Дефицитът по платежния баланс (сбор от текущата, капиталовата и финансовата сметка плюс корективите) се е свил почти двойно през 2010 г. до 383.9 млн. евро.