Надеждите на историците са да получат 3-4 милиона лева, съобщи днес доц. Валери Йотов от Регионалния исторически музей, по време на годишната среща за отчет на дейността на археолозите за изминалата 2010-а г.

По думите му, шансът проектът да получи финансиране е голям, защото находката е запазена и предизвиква голям интерес от страна на медии и министерствата на културата и на регионалното развитие.

Въпросната крепост "Св. Атанас" в местността "Джанавара" е от периода на късната античност и се разполага на 40 дка.

Крепостта е опожарена през VII век, по време на аваро-славянските нашествия. Археолозите са открили 3-корабна раннохристиянска църква, със запазени стенописи, включително образ на Христос и надпис "Мария", обясни доц. Йотов.

Размерите на храма са 24 на 14 метра, олтарът е изграден от мрамор, донесен от острови в Егейско море. Църквата разполага и с две кръщелни.  

Това, което прави находката уникална е, че миналата година там е открита винарна - цех за вино, какъвто досега в страната не е известен. Размерът му е 20 на 10 метра. Крепостта се оформя като голям производствен център, обясни още доц. Йотов. Освен с винопроизводството, което се е запазило като традиционно за град Бяла, в района са открити и много складове за съхраняване на зърно.

Проектът е много инетересен и има амбицията да превърне крепостта в туристически обект. Църквата и винарната ще бъдат покрити, а на мястото ще има и демонстративен център където ще се показва как се е прозвеждало вино в периода.

Това не е бил единственият приоритетен археологически проект за 2010-а, който ще бъде такъв и за тази година.

Разкопки са се провеждали и на късноантичната и средновековна крепост "Кастрици" в Евксиноград, която е съществувала между IV и VI и след това в началото на XIII до XV век.

Другият важен обект, по който са работили археолозите, е средновековният манастир в местността на "Теке Караач" от IX - XI век - от времето на цар Борис и цар Симеон. Това е най-големият известен засега раннохристиянски храм. Във финансирането на разкопките през тази година, освен държавната субсидия и личния принос на РИС, ще участва и Великотърновският университет, защото негови студенти ще участват в изследването му.

Цялата сума, на която се надява музеят за археология през тази година, е 50 хиляди лева. В това число влиза освен държавното финансиране и това от спонсори и лични приходи на музея, който е един от водещите в страната.

В последните две години държавният бюджет за музеите е намален с около 30 %, обясни доц. Йотов.

Това лято обаче Археологическият музей най-вероятно няма да има голяма експозиция, тъй като се надява на дългоочакван ремонт.