Ще бъде отслужена заупокойна молитва, ще бъдат положени венци и цветя с военен ритуал. Ритуалът ще бъде уважен от кмета на Варна Кирил Йорданов и други местни управници и общественици.

Възпоменателната церемония в столицата ще започне в 18.00 часа пред паметника му в София. Ще присъстват президентът Георги Първанов, председателят на Народното събрание Цецка Цачева и премиерът Бойко Борисов.

Очаква се на церемонията да присъстват още кметът на София Йорданка Фандъкова, зам. - министърът на културата Митко Тодоров, ректорът на Софийския университет „Св.Климент Охридски” проф. Иван Илчев и други официални лица.

Те ще поднесат венци и цветя, в памет на Апостола.

Архиерейска панихида за Васил Левски ще бъде отслужена в столичния храм "Света София" от 17.00 часа, след което с литийно ществие ще бъдат поднесени цветя на паметника на Васил Левски.
Организатори на възпоменателната церемония в София са Столична община, Софийска света митрополия и Общобългарски комитет и фондация „Васил Левски”.

Програмата включва литературно-музикална композиция с участието на актьора Пламен Манасиев, хорова формация „България” с диригент акад. Валентин Бобевски и Весела Минчева – ученичка от 11-ти клас на 35 СОУ.
Авторският текст на Весела Минчева, посветен на Апостола на свободата, който тя ще изпълни на церемонията, е отличен на общоградския конкурс за есе в столицата, организиран от Регионалния инспекторат по образованието - София.

В нея ще участват също кметът на София Йорданка Фандъкова, заместник - министърът на културата Митко Тодоров, ректорът на Софийския университет "Св.Климент Охридски" Иван Илчев и други официални лица. Те ще поднесат венци в памет на Апостола.

На 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. е изпълнена смъртната присъда, днес мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на София, където е издигнат негов паметник. Тогава бесилото е издигнато на място, което е било извън града.

Съществуват много изследвания за залавянето на Васил Левски, но нито едно не се основава на запазени документи или потвърдени факти, тъй че въпросът - защото е заловен остава без точен отговор. Дълго време в българската история се налага версията за предателството на поп Кръстю, но в последните 15 години тя не се приема за вярна от повечето сериозни изследователи.

Според повечето съвременни български историци, залавянето на Левски е станало съвсем случайно и само нелепото стечение на обстоятелствата е довело до гибелта на Апостола.

Васил Левски (Васил Иванов Кунчев) е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя - Христо и Петър - и две сестри - Ана и Марийка. Васил Левски е известен още с прозвищата си "Дякона", "Апостоля" и счита се за идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

Левски учи във взаимно училище в Карлово. От 1855 г. е послушник при вуйчо си архимандрит Хаджи Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора, учи две години в класно училище в Стара Загора и изкарва едногодишен курс за подготовка на свещеници. На 24 ноември 1858 г. приема монашеството под името Игнатий, а през 1859 г. става дякон. По-късно (1861 г.) обаче под влияние на Георги Раковски, Левски захвърля расото и се посвещава на революционното дело.

През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост си получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода.

През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. Отказва се от монашеския сан през 1864 г и до 1866 г. е учител в с. Войнягово, Карловско, а след това (до 1867) в Еникьой, Северна Добруджа.

През 1867 г. е знаменосец в четата на Панайот Хитов. В Белград участва във Втората българска легия на Раковски (1867 - 1868). След разтурянето й прави опит да премине в България с чета, но е арестуван в Зайчар от сръбските власти и хвърлен в затвора. След освобождението си се установява в Румъния.

В края на 1869 г. участва в създаването на БРЦК в Букурещ и заедно с Любен Каравелов застава начело на революционно-демократичното му крило. Напуска Румъния и продължава изграждането на мрежата от революционни комитети в България. В края на
1870 г. определя Ловеч за център на ВРО - "Привременно правителство в България".

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак, Левски е против, но не успява да наложи идеята си.

Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. На 26 декември 1872 г. обаче е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).