АНТОАНЕТА МАСКРЪЧКА, "24 часа"

Лазар Колев е подсъдим за убийството на сестрите Белнейски.

Костадин Тасев засега е само обвиняем за сексуално насилие над невръстния си син Сашко, който оживя благодарение на светкавичната намеса на лекарите.

И двете престъпления са еднакво гнусни. За такива деяния няма морални критерии, по които да се класират кое е по-зловещо. Всяко посвоему е достатъчно трагично. Нищо, че тежестта, която им определя Наказателният кодекс, е различна. За едното според закона наказанието е доживотен затвор, за другото - до 6 г. зад решетките.

И за двата случая обаче обществото иска да види открит и наказан виновник. И по двата казуса решението е в ръцете на магистратите. И в двете разследвания има опасност гордиевият възел да бъде разсечен от енергичното действие на някой, условно казано, Александър Велики, който не може да си представи, че няма да е владетел на Азия.

На пръв поглед е странно събирането на казусите "Белнейски" и "Сашко" в обща тема. Защо го правя? Защото със старта на делото в Пазарджик по случая “Белнейски” и продължаващото разследване в Сандански за случая “Сашко” обществотототално се обърка в потока от юридически, медицински и експертни заключения, свидетелски показания, полиграфски изследвания.

Следейки внимателно как се развиват двата казуса, правят впечатление няколко сериозни прилики.

Лазар Колев и Костадин Тасев се провалят на детектора на лъжата. В килиите на двамата се вкарват други арестанти, пред които се твърди, че те признават сторените престъпления. Не можели да се стърпят и си разказали всичко. После и двамата отричат такива самопризнания. И при двете разследвания се назначават многобройни съдебномедицински и ДНК експертизи със своеобразни рекорди. При "Сашко" рекордът е от 11 съдебни лекари в екип (при обичайна ситуация има петима или най-много седмина медици). "Белнейски" пък държи рекорд за скъпо дело с изготвянето на над 400 експертизи.

Верни на принципа "колкото повече, толкова повече", заключенията на едни екипи с тези на други тотално се бият и противоречат. В същото време всички са доста неубедителни, некатегорични и витиевати. Според една експертиза сестрите Белнейски са убити до 20 часа преди аутопсията, според друга - неясно кога. Блъснала ли ги е кола преди смъртта, или не? Убити и после изнасилени, или обратното? И тук светилата в патологията не са единодушни.

Според тройна и петорна експертиза бащата Тасев не е изнасилил сина си Сашко. Единадесеторната обаче дава други заключения - има външна намеса и травматични увреждания на Сашко. Неясно от какво и как. С полов член или твърд предмет? От баща му или от някой друг? Сашко не страда от болестта на Крон, казват медиците. Има ли обаче някакво друго заболяване, което да доведе до същата клинична картина? Също няма категоричност.

ДНК експертизите поне в казуса "Сашко" са категорични. Няма ДНК профил на бащата върху бельото на детето и обратно. При "Белнейски" пък ту има, ту няма в зависимост от годината и страната, където е правена експертизата.

При този поток от документи в кориците на двете дела, на моменти противоречащи си едни с други, обществото, което стои отстрани и чака решение, съвсем се обърка.

По-важно е обаче да не се объркат залетите с експертизи магистрати, така че виновен да остане ненаказан или пък невинен да бъде осъден.