Георги Ангелов, старши икономист в института “Отворено общество”

На 31 декември 2009 г. в. “Труд” публикува моите два сценария за икономиката на България през 2010 г.:

- Оптимистичен: растеж и бързо възстановяване на икономиката в резултат на бюджетна дисциплина, реформи, по-добра бизнес среда и приближаване към еврозоната.

- Песимистичен: бавно и колебливо възстановяване на икономиката и липса на растеж, загубени работни места заради забавени реформи и разпускане на бюджетната дисциплина.

Тези дни статистиката обяви предварителните данни за 2010 г. Растежът на брутния вътрешен продукт е много близко до нулата (едва 0,3%), което безспорно попада в лошия сценарий. Това се потвърждава и от факта, че за годината икономиката е загубила над 150 хил. работни места.

Очаквано

Няма нищо изненадващо: бюджетната дисциплина през голяма част от 2010 г. беше изгубена, а реформи нямаше. Всичко това благодарение на внезапен завой към популизъм от страна на правителството и на повърхностните възгледи на синдикатите как работи светът около тях.

Синдикалисти и кейнсианци ни обясняваха как балансираният бюджет е вреден за икономиката и как раздуването на бюджетния дефицит ще ни извади бързо от кризата. Те имат право да вярват в подобни неща на сляпо, без много да се замислят за последствията. Но правителството трябваше да обмисли последствията, преди да раздуе бюджетния дефицит и да актуализира бюджета (особено след фалита на Гърция, Румъния, Унгария и бюджетните проблеми на много други страни).

През 2010 г. правителството премина през няколко фази на възгледите си за реформите. След големите обещания за дълбоки реформи в предизборни и следизборни документи в един момент научихме, че според управляващите по време на криза реформи не трябва да се правят. Това беше удобно подпомогнато и от постоянна конфронтация на синдикатите срещу реформите, включително национален протест и заплахи за стачки. Правителството реши, че е по-важно да е в добри отношения със синдикатите, отколкото да прави реформи и да постига висок растеж.

Една година по-късно би ми било интересно някой политик от ГЕРБ дали може да обясни заслужаваше ли си да се загубят около 3 млрд. лева потенциален растеж на БВП и десетки хиляди работни места само за да се спечели за кратко любовта на синдикатите? Не беше ли по-добре да се правят реформи, да се поддържа бюджетна дисциплина и в резултат да се постигне растеж на икономиката и заетостта?

Това е, което направи Естония. Прогнозите залагаха спад на естонската икономика през 2010 г. Такъв спад не само не се случи, но Естония отчита десет пъти по-висок икономически растеж от България през м. г.

Благодарение на строга бюджетна дисциплина, премахване на бюджетния дефицит и реформи Естония успя да преодолее песимистичните прогнози на анализаторите и да постигне оптимистичен сценарий - включително огромен растеж на чуждите инвестиции, най-висок растеж на индустрията в ЕС, а през последното тримесечие има и най-висок растеж на брутния вътрешен продукт в ЕС.

Вярно, естонските синдикати и големи групи от обществото не бяха много щастливи от намалението на бюджетните разходи, пенсионната реформа, затягането на социалните плащания, а чиновниците не бяха доволни от намалението на заплатите си. Правителството не получи добри резултати на местните и европейските избори. Обаче предприетите мерки дадоха резултат. Икономиката започна бързо да се възстановява и сега популярността на естонския премиер и на правителството са на рекордно високи нива. Реформите и отказът от популизъм се отплащат, но са необходими търпение и воля.

Перспективите

Ако се върнем на данните за икономиката през 2010 г., ще намерим все пак и положителни тенденции. Забелязва се бавно, но устойчиво подобрение. За последната година през всяко тримесечие се отбелязва ускоряване на растежа. За първи път от началото на кризата имаме растеж и на инвестициите в основен капитал, които са важни, защото предопределят потенциала за бъдещ растеж.

Това са позитивни сигнали, които показват тенденция на подобрение в икономиката. И отново, както и през 2010 г., въпросът е дали правителството ще подкрепя тази тенденция (за да се постигне висок растеж) или ще й пречи (което ще забавя развитието).

Добър знак е, че управляващите вече не твърдят, че в криза не се правят реформи (поне на думи ГЕРБ сякаш се връщат на позицията, че са реформаторска партия). Беше приета пенсионна реформа, макар и с проблемни елементи (като вдигането на осигурителното бреме). И не на последно място правителството вече твърди, че бюджетната дисциплина е основен стълб на икономическата политика.

Не липсва обаче и антиреформаторски натиск от синдикатите и министъра на труда, от дежурните кейнсианци, от железниците, от бюрокрацията, от страна на харчещите министри, които все твърдят, че не им стигат парите, вместо да правят реформи.

Ако иска да постигне висок растеж, правителството тази година трябва да избегне грешките от 2010 г. и да се захване с реформи. Предложеният “фискален пакт” е добра идея, стига детайлите да се изпипат както трябва и, разбира се, да се приеме. Бюджетният дефицит трябва да се намали. Крайно време е средата за бизнес да се подобри, да се съживи приватизацията, да се намалят неефективните държавни разходи и ведомства, да се премахне излишната бумащина.

А трите милиона българи, които се преброиха онлайн, заслужават истинско електронно правителство и премахване на разкарването по гишета.