Континентът е девствен и в голямата си част скован от вечни ледове. Духът се възвисява над дребните проблеми и изпъкват приятелството и взаимопомощта", казва проф. Христо Пимпирев. Лятото там е към своя край, българската експедиция зазими базата "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън и се прибра у дома.

За българските антарктици последната експедиция се оказа най-инфарктната от 19 години насам. През ноември, когато пристигнали, заварили базата затрупана от 5-6 метра сняг вследствие на силния вятър. Участниците в първата група си плюли на ръцете, грабнали лопатите и за две седмици успели да направят къщичките годни за обитаване. Друга неприятна изненада им поднесло генераторното помещение, където се намира енергийното сърце на базата. Ламаринената постройка била срутена и едва след неколкодневен ремонт успели да подпалят най-стария генератор. Наричали го галено Варшавеца, тъй като машината била наследство от Варшавския договор.

Проф. Пимпирев отбелязва, че затрудненията дошли от двойното намаление на държавната субсидия до 100 000 евро, които получили в последния момент преди отпътуването. Учените, които работят на 3000 км от южния полюс, били принудени да пестят от храна, намалили чувствително и състава на експедицията. В последната одисея участвали 17 българи и петима чужди изследователи. "Парите са малко, тъй като България трябва да

защитава реномето си на полярна нация

и да изпълнява отговорностите си като постоянен консултативен член на Антарктическия договор", допълва геологът.
Пътуването до остров Ливингстън също било осеяно с премеждия. Българските групи били блокирани от протести в Аржентина и Чили. "Все пак ако не бяхме отишли през ноември, сигурно догодина нямаше да я има базата. Щеше да бъде унищожена от суровите ветрове и снегове", смята проф. Пимпирев.

Работният ден на учените понякога продължава повече от 18 часа. Освен с поддръжката на вехтата база, те пътуват с моторните шейни из целия континент, поставят датчици, камери и сонди, или събират данните от тях. Антарктиците са снабдени с GPS устройства, по които разбират кой къде се намира в даден момент. "Използваме специални осигуровки и строги правила за безопасност. Винаги се пътува с две моторни шейни, вързани една за друга. Често се отворят ледени пукнатини със снежни мостове отгоре. И едната шейна може да пропадне. Тогава с втората шейна се измъква закъсалият екипаж", обяснява 58-годишният професор. Учените плували около остров Ливингстън с модерната моторна лодка "Зодиак", подарена им от чуждестранните партньори.

В девствения континент са вперени и други погледи, освен тези на учените. Антарктида е изключително богата на полезни изкопаеми. Разкрити са залежи от мед, платина, злато, желязо, сребро, въглища. Върху добиването на подземните богатства обаче е наложен мораториум. "Престъпление е да се замърси най-чистият континент на земята, но в бъдеще ще се намерят технологии, които да извличат богатствата, без да замърсяват природата", смята проф. Пимпирев.
Геологът твърди, че Антарктида е най-голямата загадка на земята и неслучайно я сравняват с Марс. Наскоро са открити сладководни езера, разположени под ледена покривка с дебелина 3000 метра. Водните площи са образувани преди около 1 млн. години, когато климатът на най-южния континент е бил по-топъл. В момента учените пробиват леда и пускат сонди с надеждата, че в езерата ще открият живи същества на милионна възраст. Провеждат се и

генни изследвания на откритите микроорганизми

За пръв път човешки крак стъпва на континента в края на XVIII век и оттогава започва неговото проучване и колонизиране. Досега 28 държави са построили бази в Антарктика. На 5 км от "Св. Климент Охридски" испанците вдигнаха супермодерен център за 13 млн. евро, който прилича на космическа станция. На съседния остров Крал Джордж пък са разположени базите на девет държави и е направен малък град. Има писта за кацане на тежки самолети и пътища, по които се движат автомобили и джипове. Международната полярна общност е изключително сплотена. Българите и испанците празнуват заедно Коледа и Нова година с разменено гостуване. Когато има тържество на остров Крал Джордж иберийците превозват нашите учени с кораба си. Нашето антарктическо общество си живее спокойно, без да се тревожи от СРС-та и политически скандали, смее се геологът.

Единствените живи същества наоколо са тюлените и пингвините. "Пингвините са коренните жители на Антарктида. Възприемат ни като нашественици, но въпреки това се държат дружелюбно с нас, казва Пимпирев. Пингвините са и твърде любопитни. "Каквото и да поставиш навън, те веднага идват да го проверят. Сложихме клин, за който да си връзваме лодките, и пингвинът отиде и половин час го разучава. Кълва го и го огледа отвсякъде", допълва ученият. По думите му леденият континент има голямо бъдеще на туристическа атракция. Всяка година желаещите да разгледат Антарктида се увеличават стремглаво. Приключението струва между 7 и 10 хиляди долара.