След като вече ви консултирахме как се заминава в училище в чужбина, сега ви предлагаме истории от първа ръка какво е да учиш навън.

Първата ни героиня е Хриси. Вижте какво има да ви сподели тя!

- Разкажи за себе си. На колко години си, от къде си, какво си учила досега и къде учиш в момента. Какви са интересите и мечтите ти?

- Здравейте, аз съм Христина Симеонова на 19 години. Принципно съм от Попово, Търговище, но последните 5 години съм живяла във Варна. Там завърших V ЕГ "Йоан Екзарх", профил английски и немски. В момента съм първа година студент във Великобритания, уча Hospitality and Tourism Management (Управление на туризма) в The University of Salford, Greater Manchester.

- Как избра къде искаш да продължиш образованието си. Мислиш ли, че навън то е по-качествено и ще ти даде повече шансове за реализация?

- Винаги съм търсила новото и разнообразното в живота, затова и реших да уча в чужбина. Избрах Англия, заради високото качество на образование и възможностите, които може да ми осигури то. Според мен, една английска диплома трудно може да се сравни с българската не само в България, а навсякъде по света.

- Кой ти помогна с документите, сроковете, таксите, изпитите?

- Реших да използвам агенция (в моя случай - "Интеграл"), която да ми помогне за подаване на документите за кандидатстване, заем, общежитие и всичко свързано с това. Хората от Интеграл направиха всичко, за да се чувствам аз добре и бяха много отзивчиви, за което съм благодарна.

- Скъпо ли е образованието в чужбина? Не само университетската такса, а самият живот? Какви са разходите ти? Работиш ли, получаваш ли стипендия, кой ти помага?

- Друга причина, заради която избрах Англия, а не друга държава, е възможността за студентски заем. Таксите в момента са около 3000 британски лири, но се очаква да поскъпнат драстично (6000 - 9000 паунда), което малко или много става непосилно за стандартите на един българин.

Голяма част от университетите тук предлагат и различни стипендии, които са не повече от 1000 британски лири (достатъчни за два месеца нормален живот).

Например, аз живея в общежитие и плащам по 300 британски лири на месец само за него, а другите ми разходи са около 180-200 паунда... Това прави издръжката на един студент над 1000 лева на месец.

Още нещо, което ме възхити в Англия, беше възможността за почасова работа. На час се плаща минимум 4.92 паунда, което означава, че един студент при 20 часа работа на седмица, може да се издържа и сам. За българи и румънци процедурите са малко по-сложни, защото  трябва разрешително за работа... аз лично чаках около 4 месеца, но 5 дни след получаването му, започнах да работя. Общо взето сега си изкарвам пари, достатъчни да ми покрият ежедневните разходи, но все още разчитам на родителите ми.

- Мислиш ли, че е по-трудно да учиш там, отколкото тук?

- Не мисля, че обучението е по-трудно в сравнение с България, по-скоро трудното е да свикнеш да учиш на чужд език. След като завърши първият семестър и изпитите свършиха, мога да кажа, че съм много доволна от резултатите - имам едни от най-добрите оценки в моята група (1st class), все пак, ние българите сме умнички :)

- Как виждаш реализацията си след като завършиш? Ще се върнеш ли в България?

- След като завърша, искам да работя в сферата на туризма и да обикалям света, затова и уча Туризъм, а като остарея, ще се занимавам с хотели и ресторанти (Hospitality industry). Определено в България няма да се върна, просто защото не виждам бъдеще там. Тук поне оценяват възможностите и способностите на хората.

- Какъв е животът там? С какво е различен от този в България. Какво ти прави впечатление?

- Като цяло, лесно се познава кога си в Англия - тук всичко им е наобратно - движението, начина, по който се отварят вратите. Може би най-ужасното е, че на повечето места мивките са с две кранчета - за топла и студена вода... но се свиква с всичко.  Харесва ми фактът, че има толкова много зелени площи, но определено България в по-красива.

Друго, което прави впечатление, е това, че изобщо не им пука на англичаните как се обличат и дали дрехите им са чисти, скъсани, или са в тон с облеклото.

Тук задължително се сблъскваме и с различни култури, имайки предвид, че Англия е държава, в която живеят хора от цял свят.

Друго, което отличава Великобритания от родната ни страна, е това, че дискотеките затварят в 2-3 през нощта. Няма я тази практика да се купонясва до сутринта.

Също така не се пуши никъде в заведенията, даже в дискотеките, което беше доста шокиращо за част от българите.

- Какво е отношението към българите? Познаваш ли други студенти от България там?

- Относно българите в моя университет и в Манчестър като цяло... те са навсякъде.

- Как се забавлявате там? Какво правите в свободното си време?

- Тук българското общество е наистина голямо и много често си организираме партита по български, с чалга и купон до зори.

- Какво ще посъветваш бъдещите студенти, които мислят да заминат да учат в чужбина?

- Според мен всеки, който има желание да учи извън България, трябва да го направи. Средства се намират, стига желанието да го има. Това е невероятна  възможност, която не трябва да се пропуска. Най-важното е да следваме мечтите си! Напред и нагоре!