30 дни да имат държавата и фирмите, за да се разплащат помежду си.

Месец да бъде и срокът за издължаването между самите компании. Това ще предложи на властта Българската стопанска камара, съобщава "Стандарт". "Всъщност това е европейска директива срещу забавените плащания по търговски сделки, която законотворците трябва да въведат възможно най-бързо в България", заяви Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК. Директивата е в сила от октомври 2010 г. и страната ни има двегодишен срок да я въведе. Тя ще сложи край на клаузите по търговски договори, които допускат отсрочени плащания повече от един месец. Не трябва да чакаме последния момент, защото проблемът с фирмената задлъжнялост расте и ни застига като снежна топка, коментира Божидар Данев.

Задлъжнялостта на българските предприятия е достигнала 157 млрд. лв. и 40% от нея е просрочена, показва традиционното проучване на стопанската камара. То е правено към края на 2009 г. и отразява финансовото състояние на бизнеса през първата пълна кризисна година. В условията на рецесия при свито производство фирмите у нас нямат достатъчно средства да покриват основните си разходи за суровини, материали, заплати, става ясно от изследването.

През 2009 г. обаче ръстът на фирмената задлъжнялост е само 6%, докато в годините преди кризата бяха отбелязани скокове от 20 до 50%. Причината за по-скромния ръст е, че в България вече е достигната критичната точка на насищане на задлъжнялостта. Оттук нататък ще следват фалитите, заяви Божидар Данев. Според БСК икономиката ни попада в много рискова ситуация - задълженията на предприятията вече са със 70% по-високи от собствения им капитал. Това означава, че се задълбочава декапитализацията на българските фирми и ако се отиде към фалити, кредиторите не могат да си съберат вземанията. В същото време фирмените дългове са повече от два пъти над брутния вътрешен продукт. В САЩ това съотношение е едно към едно, а средно в ЕС корпоративният дълг надхвърля общия БВП с 30%.

Кризата е променила и структурата на фирмените задължения, което според БСК също носи опасност. През 2009 г. на първо място вече излизат задълженията на бизнеса към банките - те са 30% от общата фирмена задлъжнялост. Просрочените плащания към доставчиците, които са били водещи преди кризата, преминават на трета позиция с дял 20%. На второ място са задълженията към свързани предприятия с 22%. Част от банковите заеми са използвани за покриване на дългове към доставчици, коментират от БСК. Те обаче са кухи, защото ако едно предприятие се издължи на друго, то се разплаща с трето и т.н. по веригата. Банковите задължения обаче са твърди и върху тях има лихви. Като се имат предвид растящите лоши кредити, има опасност задлъжнялостта да се прехвърли към банковата система, коментира Божидар Данев.