Всеки втори българин твърди, че е засегнат от икономическата криза. 58 на сто смятат, че положението им е “нетърпимо” в допитване на “Отворено общество”. 52% застъпват мнението, че правителството действа хаотично и се лута между различни мерки. Делът на скептиците, според които страната се развива към по-лошо, нараства до 41% и за първи път от началото на мандата надвишава процента на оптимистите (36%). В същото време леко се увеличават позитивните очаквания за икономиката. Какво ни говорят данните?

ЦВЕТА ДИНОКОВА, в. "Труд"
Всеки втори българин твърди, че е засегнат от икономическата криза. 58 на сто смятат, че положението им е “нетърпимо” в допитване на “Отворено общество”. 52% застъпват мнението, че правителството действа хаотично и се лута между различни мерки. Делът на скептиците, според които страната се развива към по-лошо, нараства до 41% и за първи път от началото на мандата надвишава процента на оптимистите (36%). В същото време леко се увеличават позитивните очаквания за икономиката. Какво ни говорят данните?

В демократичния свят правителствата идват на власт, натоварени с очакването за икономически ръст. Моментът обаче е по-особен. Нито предишният, нито сегашният кабинет носят вина за глобалната икономическа криза. Проблемът е, че тя ни завари по “бели гащи” - с най-ниската производителност на труда в Европа, с балонообразен растеж и с все по-голям апетит за бързо забогатяване без особени усилия. А иначе вероятно и през 1998 г., и през 2008 г. преобладаващ процент от населението щеше да окачестви положението си като “непоносимо”. ГЕРБ дойде на власт именно заради масово споделеното чувство за непоносимост. Партията, или по скоро лично лидерът й, беше натоварен с огромни очаквания. Бойко Борисов изглеждаше готов да се справи с това бреме. Година и половина по-късно общественото мнение е различно. Данните са красноречиви - нищо добро не очакваме и пак сме разочаровани (затова и трупаме “бели пари за черни дни в банките).

Неприятната истина лъсна за пореден път - панацея няма. Доказва го и фактът, че човекът, натоварен с икономическото възстановяване - финансовият гуру на кабинета Симеон Дянков, се оказа един от най-неодобряваните министри. Едва ли проблемът е в личните му качества.

Бързото оздравяване не се случи. Ракът метастазира и под диригентството на държавата - тя не плащаше на бизнеса, той на контрагентите си.

Според модерната медицина стресът е един от основните фактори за високата ракова заболеваемост. Поне половината българи са убедени, че хаосът и чувството за безпомощност са основната вина на правителството. Контрабандата расте, а жаждата за справедливост остава неутолена. Дългите списъци с несъстояли се антикризисни мерки, слуховете за вдигане (сваляне) на данъци, страхът от основателни и неоснователни протести само подклаждат чувството, че се движим на ръба на фалита.

Не всичко обаче е толкова черно. Въпреки намаляващото доверие в правителството позитивните очаквания за икономиката се увеличават, макар и мъчително. Какво означава това? Все повече българи вярват, че ще се справят.

“Общественото мнение потвърждава икономическите данни, че вече сме стигнали дъното на кризата. Това особено ясно се вижда в очакванията за бъдещето - докато огромно мнозинство от хората твърди, че през последните 12 месеца ситуацията се е влошила, двойно по-малко са тези, които очакват влошаването да продължи”, твърди икономистът Георги Ангелов. Според него стигането на дъното на кризата само по себе си не е достатъчно, нужно е бързо възстановяване.

“Огромно мнозинство иска антикризисни мерки, но повечето хора или не знаят какви мерки е предприело правителството, или не ги одобряват, а немалко са и тези, които твърдят, че не са предприети никакви мерки”, коментира той.

“Всъщност обществото вижда много ясно липсата на реформи и дисциплина. Нещо повече, не само икономистите, но и мнозинството от гражданите забелязват, че правителството действа хаотично, няма ясни цели и се лута между различни мерки. Тоест правителството пречи на възстановяването”, твърди Георги Ангелов.

“Растежът, който отчитаме, е чисто статистически и не се усеща от участниците в икономиката. Не Европа или някой друг ще ни спаси. За да почувстваме трайно възстановяване, е необходим устойчив ръст. Това означава да има реформи и добра среда за правене на бизнес”, смята банкерът Левон Хампарцумян.

Тук обаче е голямата драма. Вероятно, ако правителството не помага, но и не пречи, икономическата ситуация ще се успокои. Ще се “закрепи” на някакво що-годе устойчиво ниво. Ще пием болкоуспокояващи. Нови правителства ще ни забъркват плацебо от подсладена вода и обещания за светло бъдеще. Политически месии ще изминават утъпкания път от “Осанна!” до “Разпни го“Истинската ценност е трудът, а не стремежът към бързи спекулации и необмислени рискове.”

Това последното го пише в предизборната програма на ГЕРБ.

*Плацебо - хапче, симулиращо лечебен ефект, какъвто няма.