Статуи на Тутанкамон изчезнаха от музея в Кайро, докато тълпата сваляше с протести режима на Хосни Мубарак в Египет в края на януари.

Масовите митинги срещу диктатора накараха Кайро дни наред да прилича на бойно поле. В хаоса ударът на крадците остава незабелязан. Докато траят вълненията срещу режима, музеят на площад "Тахрир" е затворен. Дни след края на египетската революция, става ясно, че липсват 18 експонати. След 48 часа пък статуя на фараона Ехнатон е открита случайно от тийнейджър и върната. Списъкът с липсите от музея на площад "Тахрир" продължава да нараства. Египетските експерти са убедени, че отмъкнатите антики не са били грабени на случаен принцип, а според цената им. Днес едва ли някой в Египет знае с точност какво е отмъкнато. Не е ясно дали удара е само на 28 януари и дали само една група е влизала да граби историческите и културни ценности.

Има ли връзка между падането от власт на фамилията Мубарак в Кайро и кражбата на Тутанкамон и други статуи от музея на площад "Тахрир"? Този въпрос тормози мнозина експерти и археолози по целия свят, включително и у нас. Добре осведомени източници напомнят, че през последните 50 години по европейските и американските аукциони постоянно се появяват предмети на античното египетско изкуство, които са уж с обявен произход. А в страната на пирамидите има особено строги закони срещу износа на културните паметници. Хора, близки до специалните служби, имат обяснение за този "феномен".

Още в годините, когато комунизмът властва в Източна Европа, Египет, Сирия и Либия изнасят културното си наследство към западните музеи и колекционери. Арабските диктатори предпочитат да реализират сделките през ливански арт дилъри. Официално парите от антиките трябва да послужат за "износ на революция". На практика обаче с тях се обогатяват управляващите фамилии. Сред всички арабски страни Сирия развива най-успешно този бизнес, твърдят източниците на "Стандарт". Президентът Хафез Асад превръща в държавна политика и производството на отлични фалшификати на антични артефакти, разказват още те.

На пръв поглед трафикът на културни ценности от Арабския свят към Европа няма пряко отношение към страната ни, но истината е различна. България и днес е част от трасето, по което арабските антики достигат до Западна Европа и Америка. Другата "българска следа" е международният арт дилър Али Абу Таам, който е български зет. Търговецът е особено близък до фамилията Мубарак, твърдят запознати. Работи активно с двамата синове на президента на Египет. Този факт обаче не му спестява проблемите с местното правосъдие. През октомври 2003 г. египетските власти разбиват канал за трафик на антики. Арестувани са 15 души. Сред тях има високопоставени полицейски и държавни служители. Около месец по-рано швейцарските власти конфискуват над 200 древни египетски артефакти от складове на площад "Фрипорт" в Женева. Според Интерпол халето е на фамилията Абу Таам. В Кайро започва дело срещу задържаните контрабандисти. Като организатор на канала е осъден политикът и бизнесмен Тарик ал Суейси. Срещу Али Абу Таам делото се води задочно. След произнасянето на съда ливанецът не се явява да излежи 15-те години затвор. На 5 юни 2007 г. той е обявен за международно издирване по искане на египетския офис на Интерпол.

Емоцията на Али Абу Таам България го води в София на 17 септември 2009 г. Ливанецът каца на летище София, за да посети родината на съпругата си и по-важното - да получи българско гражданство. Служителите на Гранична полиция обаче посрещат ливанеца с канадски паспорт с белезници. За задържането му е съобщено на следващия ден съвсем между другото. Абу Таам е споменат само с инициали. Няколко месеца по-късно обаче Софийският градски съд отхвърля искането на Египет за екстрадиция на Абу Таам. Това скандализира археолози и журналисти от цял свят и предизвиква международен отзвук. Запознати с черния пазар на антики в България обявяват, че ливанецът е дошъл, за да огледа лично открит от иманяри златен тракийски ритон. За освобождаването му пък посредничили видни български колекционери, разказват те. Това, което остава в сянка, е тъстът на Али Абу Таам. Мъжът е високопоставен офицер във военното разузнаване през социализма. Негов близък роднина е бившият декан на правно-историческия факултет на ЮЗУ "Неофит Рилски" и бивш говорител на ВСС професор Александър Воденичаров. Синът му Асен Воденичаров пък е съдия в гражданското отделение на Софийски градски съд. Имало ли е конфликт на интереси при разглеждането на казуса Абу Таам, е спорен въпрос. Факт е само, че най-сериозният арт дилър в света напусна България като свободен човек.

От средата на 60-те години ливанската фамилия Абу Таам вече е сред лидерите в продажбите на антики от Близкия изток. Сюлейман Абу Таам - баща на Али и Хишрам Абу Таам, стои в основата на бизнеса. Първоначално централата му е базирана в Бейрут. До края на 60-те години той успява да се превърне в монополист на пазара в Ливан. В този момент Бейрут се превръща в щабквартира за българските външнотърговски дружества като "Тексим", "Булет", "Кинтекс" и "Литекс банк". През 1988 г. Сюлейман Абу Таам започва да изнася бизнеса си в Европа и създава офиса на компанията си "Финикс древно изкуство" в Женева. През 1995 г. разширява дейността на фирмата и в Съединените щати. Хишрам и Али наследяват бизнеса, след като баща им загива при самолетна катастрофа на 2 септември 1998 г.

Репутацията на фамилията Абу Таам далеч не е безупречна. Галерията "Финикс древно изкуство" е замесена в няколко големи скандала. През февруари 2004 г. братята Абу Таам са принудени да върнат на Египет две древни надгробни плочи. За тях египетските власти доказват, че са били изкопани от иманяри през 1994 г. Артефактите са били купени през 1997 година от "Финикс древно изкуство". Братята обясняват, че сделката е сключена от баща им Сюлейман, който при избухването на скандала вече е покойник. Арт дилърите обаче не разкриват самоличността на продавача.