Такъв въпрос ще изненада мнозина.

Защото всички са убедени, че на Дунав се намира държава, наречена България, и тя, както се пее в една много популярна песен, е "една, милата наша страна". Но д-р Георги Владимиров иска да ни убеди, че освен нея е имало и друга България, разположена по бреговете на друга река. Това той прави в книгата си "Другата България на Волга", излязла неотдавна в колекцията "България - загадка от вековете" на издателство "Световна библиотека", пише "Стандарт".
Наистина жителите на тази страна не носят нашето народностно име, но се оказва, че са наши близки родственици.
Името на тяхната държава е Татарстан
Част е от днешната Руска федерация, а хората, които я населяват, се наричат татари. Дълги години те носят това несвойствено за тях етнополитическо и етнокултурно име и едва в последните години историческите изследвания доказват тяхното изконно българско потекло.
Книгата на Г. Владимиров е прекрасно оформено издание, но не това е най-впечатляващо. В нея са поместени много цветни илюстрации, които отразяват отчасти оригинални архитектурни художествени паметници, отчасти умели възстановки на сцени от народния бит и обществено-политически живот на тази страна през нейната многовековна история. Те са подчинени на подчертана историчност, от тях безпогрешно може да се получи представа за културата, религията и ежедневието на хората, както и познания за най-значителни исторически събития. В това се състои и огромният познавателен характер на този труд.
Безспорно на преден план стои разказът и негова отличителна страна е умелото съчетаване на строгите научни факти с живите и образни описания на един богат обществено-политически живот. Естествено това читателят може да види, разгръщайки страниците на книгата. Тогава той ще се запознае с историята на един народ и държава, която се създава след разпадането на Велика България на хан Кубрат в южноруските степи през средата на VII век.
Интересно е да се отбележи, че Дунавската българска държава на хан Аспарух и Волжка България поддържат активни и многостранни връзки няколко столетия. Във връзка с това и друг път съм давал за пример на тази близост два показателни текста.
В Х век руският княз Святослав се изповядва
Пред майка си той казва: "Не желая да бъда в Киев, желая да живея в Преславец на Дунав - там е средата на моята земя; там се стичат всички блага: от гръцката земя - злато, тъкани, вино и различни плодове, от Чехия и Унгария - сребро и коне, от Русия пък - кожи и восък, мед и роби". Почти по същото време (ХI век) в старинна песен се прави аналогична похвала на волжките българи: "Вие наверно идвате от Булгар? Български коне яздейки, вие минавате дори през Хинда. Липови чаши с кехлибарен мед, фаянсови чаши за медовина, бисери, огърлици, рубини и сапфири - всичко тече към Булгар". Така образно се е изявявала еднаквостта и близостта между двете български държави.
Възниква законният въпрос - откъде идва различието в наименованията: българи и татари. Сериозните изследвания дават ясно да се разбере, че в годините на монголското и руското робство волжките българи са били наричани "разбойници" или "чужди хора" (тат ар) и това название остава и по-късно, та до днес. Опити да се върне старото народностно име е имало непрекъснато, но те са били неуспешни, за да се стигне до 25 юни 1920 г., когато е учредена Татарската Съветска република. Но през изминалите 90 години желанието на татарите за възвръщане на изконното и исторически оправдано име не престава. И най-сетне се увенчава с успех, макар и засега частичен. Съвсем наскоро в пресата се появи съобщението: "Последна минута. В Русия, във връзка с предстоящото преброяване, след почти 90 години, официално се възстановява в 21 варианта името "булгари", българска народност за наследниците на волжките българи.