В руския сайт "Однаклассники" ("Съученици", аналог на българския atol.bg, бел.ред.) се появиха трийсет профила на войници, загинали в мирно време,

съобщава РИА Новости.
Идеята е да съживим, макар и виртуално, загиналите войници и да напомним за тях на обществото, обясняват от фонда "Правото на майката"- инициатор на необикновената акция.

"Имах мечта - да запиша диск с моята сестра Ксюша, тя има прекрасен глас. Бих написал музиката и текста, а тя да изпълни песента. Жалко, че не можахме да осъществим това...",  "пише" за себе си в сайта "Одноклассники" 24-годишният Евгений Кануткин от Тамбовска област. Защо не са успели, става ясно от рубриката "Казарма" на страницата: на 16 май 2008 година загинах вследствие взрив от снаряд на полигона. Една от жените, която работеше в частта, разказва, че офицерите са ме изпратили да събирам металните останки на полигона след стрелбата... След моята гибел в щаба през цялата нощ лампите са светели - офицерите преправяли документите, за да представят смъртта ми като невнимание от моя страна... Съдебният процес не доведе до нищо - военните скриха истината и никой не беше наказан за моята смърт".

Профилът на Кануткин е една от 30-те страници, подготвени от  правозащитниците на фонда "Правото на майката" от името на загиналите по време на служба войници. Сега те завинаги са "в строя" на виртуалното гробище. Нелепи нещастни случаи, неуставни отношения, самоубийства и смърт по време на бой - причините са различни, но да четеш тези страници е еднакво тягостно.                                               

Отваряме страничката на 26-годишния Денис Жариков от Кораблински район, Рязанска област. "На мен много ми харесваше в армията. За година служба два пъти скачах с парашут, разказва Жариков. Но всичко свърши на 25 ноември 2005 година, когато командирът на частта ни, след като беше изпил доста алкохол, ме застреля в присъствието и на други войници".              
Безстрастният сайт констатира: "Денис Жариков е със статус: загинал във в/ч №38783". Следващата активност: компютърът поздравява Денис за рождения му ден. Виртуалният Денис става с една година по-голям.                                                               

Всички страници са направени с писменото съгласие на родителите - повечето от тях са с по-скромни възможности и нямат достъп до интернет. Родителите предоставят на фонда снимки на своите момчета и разказват трогателни подробности от живота им. Разказани от първо лице, тези кратки истории оставят тягостно чувство.                                                                                                                                           "Веднага след като завърших училище, започнах да работя, за да помагам на мама - тя е диабетик на инсулин. Как се справя сега без мен..."- това е част от "разказа" на Николай Коловерин от Новосибирска област. Загинал е в частта си в Задбайкал през 2008 година от рефлекторно спиране на сърцето вследствие на силен удар в гърдите, нанесен от старши сержанта.
"Аз бях от много бедно семейство, сестрите ми бяха на 10 и на 12 години. Мама ни отглеждаше сама и често нямахме нищо за ядене  - разказва някой от името на Алексей Матафонов. Когато пораснах, вече имах конкретен план как да измъкна семейството си от бедността - ще служа в армията и като се върна, ще работя в Москва. Но Алексей загинал по време на бойни действия в Дагестан. И вместо грижовния си син майката получила от армията "товар 200"- останките от тялото на загиналия воин. "Пътувах към дома с багажно-товарен влак. В товарителницата беше записано: вид на това - ковчег с тяло на войник, места - 1, заплатена такса - 0 рубли, обявена стойност - 0 рубли".