Българската православна църква почита днес църковния празник Неделя Сиропустна,  наричан от народа Сирни Заговезни.

Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината.

Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.

На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате..."

"Господ да прощава, простен да си!" е задължителният отговор.

С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.

На трапезата задължително присъстват млечни храни - сирене, кисело мляко, а също, яйца, риба, баница със сирене или праз, обредна пита (с форма на змия), печени ябълки, бяла халва.

След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта започва Хамкането. На дълъг конец се връзват яйце или бяла халва. Децата трябва да опитат да хванaт с уста яйцето, без да го докосват с ръце: Само да го допреш със зъби и цяла година ще се радваш на добро здраве. След ритуала конецът се запалвал и възрастните гадаят каква ще е годината. Ако конецът препламне - скоро чакайте сватба. Ако конецът гори бързо - много жито ще има през годината, ако конецът тлее - на лошо е. Черупките пък се хвърлят при кокошките - да снасят повече.