Несъмнено в нашите земи е установена от край време една етно религиозна толерантност, която без да е иманентно присъща само на българите е реален факт в нашето поведение чисто битово и дори политически, коментира пред КРОСС историкът проф. Андрей Пантев.

Според него обаче силна роля за това решение са изиграли и историческите факти.

Когато се повежда идеята за екстрадирането на българските евреи, не бива да забравяме, че фелдмаршал Фридрих Вилхелм Ернст е с вдигнати ръце край Сталинград. Нашият разумен цар си е давал ясна сметка, че тази перспектива не е съвсем нереална и поради това наред с хуманитарните съображения е имал и политически, припомни той.

Според проф. Пантев в българските земи винаги е имало толерантност, не е имало погроми и това е черта, която трябва да изтъкват българите.

На 10 март 1943 г. пловдивският митрополит Кирил, по-късно български патриарх, и софийският екзарх Стефан предотвратяват депортирането към нацистките концлагери на стотици евреи от Пловдив. Седмица по-късно заместник-председателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев пише писмо против депортирането на българските евреи, подкрепено от 42 депутати. С намесата и на обществеността близо 50 хиляди евреи са спасени от изпращане в концлагерите в нацистка Германия.