Пенсионери ще помагат на работната група, която ще наблюдава цените на хранителните стоки.

Това съобщи земеделският министър Мирослав Найденов след среща с икономисти, цитиран от "Труд". На едночасова бизнес закуска той им представи идеите си за създаването на звено, което ще анализира цените. Найденов е председател на новосформираната група.

“Нека да ангажираме за нещо и пенсионерите, защото те са част от нашето общество, те са много. Напишете на първа страница, че пенсионерите ще наблюдават цените”, обърна се към репортера на “Труд” Найденов. Според министъра пенсионерската помощ в борбата с инфлацията се е доказала като ефективна в Словения. Найденов обясни, че през 2007 г., когато Словения въведе еврото, пенсионерските организации са подавали всекидневно данни за най-ниските цени. Това според него е предизвикало определен натиск на пазара.

“По този начин в Словения са успели да се спасят от инфлацията при прехода към общата европейска валута”, заяви Найденов.

Възрастните хора ще съдействат на доброволни начала за по-голяма прозрачност при определянето на цените, доразви идеята си министърът. “Може да ги черпя чай с мед, ако медарите го осигурят”, пошегува се той.

Икономистите обаче демонстрираха скептицизъм към идеята за наблюдение на цените.

“Ценоразписите дават достатъчно информация и за потребителите, и за производителите. Тези роли непрекъснато се сменят и затова дейността на всяка правителствена комисия, която се занимава с регулиране на цените, има вредни последици”, коментира Красен Станчев от Института за пазарна икономика. Според него не трябва да се “налагат марксистки възгледи за това какво е ценообразуване”, а подобно нещо се чувствало много често през последните седмици.

Новата експертна група ще е полезна, ако има чисто аналитични функции и е съставена от неправителствени организации, смята Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии.

След срещата с икономистите Найденов отговаря на депутатски въпроси в парламента. Той съобщи, че от 13 февруари до 7 март са взети 50 проби от зеленчуци на стоковите борси. Спряна е била продажбата на 141 тона домати и краставици.

Тъпчат с вода и химикали охладени пилета

Купувате охладено пиле и мислите, че ще ядете прясно месо. Това е поредната заблуда, тъй като част от охладеното пилешко, което се предлага на пазара, минава през т. нар. окрехкотяване. В резултат бутчетата изглеждат по-закръглени и по-сочни, но след изпичане се стопяват.

Окрехкотяването или трумблирането представлява вкарване на разтвори в мускулатурата на бройлерите. Целта е да се подобрят вкусовите качества на месото, външният му вид, както и да се удължи срокът на годност. Тази обработка се извършва по различни начини - при трумблирането разтворите се вкарват в барабан при високи обороти, друг вариант е да се извърши шприцоване с игли.

Практиката показва, че много хора харесват месото по този начин както в ЕС, така и в целия свят. Въпросът е при обработката да се ползват само веществата, описани в Наредба № 8 от 2002 г. за изискванията към добавките в храните, обяснява Любомир Кулински, шеф на дирекция “Контрол на храните” в Българската агенция по безопасност на храните. В случая това са сгъстители и стабилизатори, както и емулгаторите E400 - E499, които спомагат разтворът да се задържи в мускулатурата.

Птичето месо, което е било специфично обработено да задържа вода, не трябва да се пуска на пазара като прясно. На етикета не може да пише охладено пилешко, а трябва да е посочено, че е месна заготовка. Така потребителят ще може да направи своя избор.

Д-р Кулински посочва, че през обработка минават предимно бутчетата и гърдите. Целите пилета се окрехкотяват по-трудно, защото някои техни части, като шийките и крилцата, не могат да поемат разтвор.

По-натурални ли са замразените продукти? Специалистите отказват да правят сравнения, но посочват, че в тях разтвори не могат да виреят, тъй като при замръзване мускулатурата ще се пръсне. Проблем при замразените бройлери е т. нар. несвързана вода. Това са парченцата лед, които ни продават с пилешкото, когато то не е било добре отцедено, преди да бъде вкарано в камерите.

Затова в наредбата за етикетирането е посочено, че водата се включва в списъка на съставките, когато нейното количество е над 5 на сто от теглото на храната. В тези случаи например върху етикета трябва да бъде написано: замразено пиле - 920 грама, несвързана вода - 8%, казва д-р Кулински.

Проверяват сирене и мляко

19 марки сирена и 15 вида кисело мляко се изпитват в лаборатория и се подлагат на експертна оценка по искане на Асоциация “Активни потребители”, съобщи шефът й Богомил Николов.

При сиренето ще се гледат водното съдържание, степента на зрелост, съдържанието на сол и други показатели. Комисия от седем експерти ще оценява вкусовите качества на продуктите.

След това те ще бъдат класирани по качество. Ще бъде направена и класация на марките кисело мляко по стандарт. В БДС се съдържат минимални изисквания, но винаги може и повече, обясни Николов. Той се надява резултатите от проверката да излязат след 10 дни.

Многото соя променя цвета на колбасите

Няма нормативен документ, който да лимитира количеството соя в колбасите. Но когато тя е в повече, цветът на шунката или на пресния салам става по-светъл, затова се налага използване на оцветители, казват специалистите.

Соевият и млечните протеини се използват с цел влагозадържане. Опасенията на потребителите са, че 90 на сто от соята в света е генномодифицирана. Производителите обаче са длъжни съгласно Закона за храните и Наредбата за етикетирането да изписват в сертификат наличието на ГМО в продуктите.

Върху етикета трябва да бъдат посочени и всички стабилизатори, консерванти, емулгатори, оцветители и антиоксиданти. Това са т. нар. Е-та, без които според експерта по безопасност на храните доц. Николай Ризов светът щеше да умре от глад. Повечето от Е-тата са натурално идентични продукти и са напълно безопасни, категоричен е Ризов. Но производителите са длъжни да осигурят условия за информиран избор на купувачите. Солта също задължително трябва да бъде посочена, но без да се изписва процентното й съдържание. Производителите я слагат в повече, защото задържа водата. Единствено в стандартите “Стара планина” за каймата и колбасите е лимитирано процентното съдържание на готварска сол.
Отричат да слагат хормони в месото

Според най-яростните противници на месото то е вредно, защото в него има антибиотици и хормони, от които страдат хората с алергии и децата. Според ветеринарните инспектори от Агенцията по безопасност на храните обаче това е една от най-широко разпространените заблуди. Всяко пиле в кланицата влиза с ветеринарно свидетелство. В него е посочено дали птиците са третирани с антибиотици и, ако е така, кога изтича карантинният период.

Това е както при третирането на зеленчуковите насаждения с пестициди. От последното пръскане на доматите и краставиците например трябва да мине определено време, за да се разградят използваните препарати. Чак тогава те са годни за консумация, в противен случай крият рискове за здравето.

Според Борис Стоименов, шеф на браншовата асоциация на птицевъдите, използването на хормони е забранено, а антибиотици се дават само когато птиците са болни.