До петък най-големият риск за икономическото възстановяване на Япония бяха високите цени на петрола, въпросителните около износа и споровете за бюджета между управляващи и опозиция.

Земетресението и вълните цунами, които поразиха североизточните брегове, припомниха по жесток начин за елементарните опасности, които могат да заплашат икономиката на страната, въпреки че тя е най-подготвената в света за сеизмични изненади, анализира Юлиян Арнаудов от в. "Дневник".

Размерът на пораженията тепърва ще се изяснява, но вече има съмнение за ръста на БВП, който отчете 3.9% за 2010 г., но в последното тримесечие имаше забавяне от 0.3%, пише "Файненшъл таймс". Вече е ясно, че не най-силният трус в историята на страната, а ударите от цунами по крайбрежните райони нанесоха най-много щети и жертви. Тази част от страната обаче е от по-малко икономическо значение в сравнение със западния регион на перфектурата Кансай. През 1995 г. при земетресението в град Кобе промишлените комплекси там пострадаха сериозно.

Тогава власите в Токио изсипаха за възстановяване допълнителни 36 млрд. долара, но този път не могат да си ги позволят. Такиджи Окубо, главен икономист в Societe Generale в Токио, очаква сумата да е около 12 млрд. долара и най-вероятно те ще бъдат събрани чрез пренасочване на вече планирани средства, а не с нова емисия ценни книжа. Според анализатори тази сума няма да има голям ефект върху икономиката, която се оценява на около 5 трлн. долара, но определено ще помогне за възстановяване на пострадалите райони.

Страната ще се надява, че чрез умерени държавни разходи и много разхлабена монетарна политика ще намали ефекта от бедствието, но пространството за маневри е силно стеснено от почти нулевите лихви. Управляващите ще поискат допълнителни средства извън предвидените в бюджета, но и да ги получат, това ще стане след седмици.

По думите на японския финансов министър Йошихико Нода обаче ще бъде трудно да се отделят средства до края на този месец, когато свършва фискалната година. Според него ще отнеме време, докато се оценят щетите от бедствието и се определи точната извънредна сума, която ще е нужна, за да ги покрие. Това означава, че засега правителството ще използва заделените в настоящия бюджет 200 млрд. йени (2.44 млрд. долара) за извънредни ситуации.

В същото време японската централна банка ще се опита да запази ниската доходност по държавните облигации, като налее допълнителна ликвидност в банковата система. Това ще стане чрез нормалните дневни операции и се очаква да бъдат пуснати средства от 24 млрд. до 36 млрд. долара. Точната сума ще зависи от реакцията на пазарите и движението на йената.

Курсът на националната валута се повиши спрямо долара след земетресението в петък. Скъпата йена затруднява износа на Япония, която и без това е експортно ориентирана страна. Идеята на Токио да се намеси на валутните пазари среща международна съпротива, но предвид бедственото положение в страната това може да стане по-лесно в момента, тъй като пазарите ще проявят разбиране, коментира Такахиде Киучи, главен икономист в Nomura Securities.

Бедствието обаче ще повиши неувереността сред потребителите и инвеститорите относно това дали страната ще продължи да се възстановява от финансовата криза, коментира Ричард Джерам, главен икономист за Азия в Macquarie. Растежът на Япония силно зависи от потреблението в ключови пазари като Европа, САЩ и Китай, това прави страната заложник на чуждестранните капитали, коментира "Файненшъл таймс".