Списъкът с новите посланици на България, който трябваше да бъде на бюрото на президента Георги Първанов този понеделник, се нуждае от спешни корекции.

До този неприятен извод стигнаха в Министерството на външните работи вчера, след като комисията по досиетата поднесе поредната порция дипломати с агентурно минало, пише "24 часа". В листата от близо 75 нови имена едно от най-големите разочарования за ръководството на МВнР е шефът на дирекция “Човешки ресурси” Иван Василев.

Главният кадровик на министерството бе предвиден за посланик в Унгария, където трябваше да смени сегашния шеф на мисията Димитър Икономов, чието име излезе още преди време като щатен офицер от Второ главно управление (ВГУ) на ДС.

Комисията по досиетата обаче оповести вчера, че предвиденият му наследник има картон в същото ВГУ - контраразузнаването на комунистическа България. Според разсекретените данни той е бил съдържател на явочна квартира.

В момента ръководството на министерството е объркано и не може да преецени коя е по-голямата беля - това, че действащият посланик е бил кадрови офицер, или тъжният факт, че новият, който трябва да измие образа на България, е бил към същата служба, но на много по-ниско ниво, коментира вчера източник от Външно.

Според високопоставения дипломат, пожелал анонимност, в цялата история имало и трагикомичен елемент, защото определеният за посланик в Унгария Иван Василев носел агентурен псевдоним Будапеща.

Проблемът на министерството с посланическите назначения се изостри в края на миналата година, когато комисията по досиетата обяви имената на повече от 200 високопоставени български дипломати, които са работили за бившите комунистически тайни служби. От тях 88 се оказаха действащи служители във външнополитическите структури на държавата, а 55 - на мандат в чужбина.

Почти всички български посланици в ключови европейски столици се оказаха с картон в ДС. За 33-ма от тях премиерът Бойко Борисов поиска президентът да издаде укази за отзоваване.

Това се случи в края на 2010 г., преди Борисов да замине за Бразилия. Оттогава досега мандатите на проблематичните шефове на мисии не само че не бяха прекратени, но на някои от тях бяха удължени заради липсата на нови имена.

С публикуването на новите 78 имена проблемът се задълбочава още повече.