За отпускането на средствата беше написан специален законопроект от две страници, който беше подкрепен от 81 депутати, 1 беше против, а 10 се въздържаха. Той предвижда кредитът да се използва за погасяване на просрочени задължения към други банки, както и за ремонт на вагони и локомотиви.

Отпуска се с държавна гаранция и ще бъде върнат, когато дружеството получи 460 млн. лв. от държавата, които тя пък ще вземе назаем от Световната банка.

Според вносителите от ГЕРБ и ресорния министър БДЖ е в колапс, пред фалит и върви към закриване и без този заем и преструктуриране не може да излезе от ситуацията. "Дружеството е доведено до фалит. Банките може да го обявят в несъстоятелност. Не може да се намери друг ресурс за оздравяване на компанията, тъй като тя не може да генерира печалба, за да покрива взетите заеми", каза Светослав Иванов.

Министърът на транспорта отново обясни, че държавният заем от Световната банка за БДЖ ще бъде отпуснат само срещу реформи в дружеството, а те не включвали единствено намаляване на персонала. Освен това Цветков припомни, че кредитът ще бъде даден на държавата, а тя ще го предостави на превозвача под формата на увеличение на капитала, тъй като в момента дружеството било декапитализирано.

Срещу мотивите за заема се обявиха депутати от БСП. Основно срещу мярката се изказа бившият министър на транспорта Петър Мутафчиев. Той каза, че от 2009 г. досега БДЖ не е погасявало дълговете си към банките, за което се налагало да се тегли нов кредит. "Проблемът е, че от края на 2009 г. досега дължите 130 млн. лв. Тези пари можеше да бъдат изплащани от "Пътнически превози" от парите по договора с държавата, защото кредитите са основно за тези превози. Железниците винаги са били в тежка ситуация и не говорете, че загубата им намалява. Тя намалява, защото не си плащат заемите", обърна се към министъра и депутатите от ГЕРБ Мутафчиев.

Депутат от БСП Любен Корнезов се изказа против намерението заемът от ББР да бъде разрешен чрез специален закон. Според него няма никаква нужда от това, а кредитът може да бъде регламентиран с решение на правителството. "На пръв поглед това е безобиден закон от два члена, но създаваме с него безпрецедентен случай. Досега закон с подобно съдържание не е приеман от парламента. Ако допуснем това, трябва всички или почти всички заеми да минават през парламента и той ще се превърне в един счетоводител", обясни Корнезов. Той се обяви и против предлаганата чрез проекта промяна в Закона за обществените поръчки (ЗОП), която предвижда отпускането на кредити от държавната банка за развитие по одобрени от ЕК държавни помощи да не става по реда на ЗОП.

Никой от вносителите или от мнозинството не обясни защо е нужно да се прави нов закон за даването на заема. Председателят на финансовата комисия Менда Стоянова обяви, че между първото и второто четене ще предложи да отпадне промяната в ЗОП и да се запише само текст, който касае конкретния кредит.

Предстои законопроектът да бъде гласуван на второ четене от комисиите и след това да влезе отново в пленарна зала за окончателно гласуване.