Първата вълна на кризата удари бизнеса, но втората се насочва към хората с ниски доходи.

Това заяви програмният директор на Центъра за либерални стратегии Георги Ганев на дискусия ”Икономически перспективи пред България”. Организатор е групата на независимите анализатори ”Макроуоч", пише "24 часа".

Ганев припомни, че през 2009 г. пенсионерите не усетиха остро кризата, защото имаше 20% индексиране на пенсиите, и то при нулева инфлация. Тъкмо ударът към хората с ниски доходи сега бил обяснението за масовите протести към поскъпването на горивата и цените на монополите, смята Ганев. От началото на тази година според него у нас цените растат по-бързо от доходите за определени групи хора.

Той очаква начинът по който кабинетът се бори с високите цени и със спекулата, да имат отрицателен ефект. Според Ганев спекулантите са също толкова ценни, колкото лешоядите за екосистемата. Те обирали луфтовете в цените и показвали реакциите на пазара.

Икономистът смята, че храните в България са поскъпнали по-малко в сравнение с останалите държави.

”Инфлационните процеси, които наблюдаваме не са нито безпрецедентни, нито повсеместни", заяви Ганев. Единственият работещ механизъм за ограничаване на инфлацията е конкуренцията, смята той.

2010 г. бе напълно загубена за икономиката. Останали сме бедни, нямало е реформи, вихри се политически популизъм и се увеличавал бюджетния дефицит. Това са и основните проблеми пред българската икономика. Извода направи старши икономистът от ”Отворено общество” Георги Ангелов. Той бе категоричен, че отчитаният от кабинета ръст от 0,2% е нулев. България остава на едно от последните места в Европа по растеж. След нас са Испания, Латвия, Румъния и Гърция, т.е. държавите, в които влезе МВФ, за да ги спаси.

Събитията в Япония и Либия неизбежно ще се отразят на глобалното следкризисно възстановяване, смятат икономистите. Предвижданата от тях несигурност на международните пазари ще засегне и България. Влиянието им може да бъде омекотено с финансова дисциплина и реформи.