Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) намали от вчера глобите за нелоялна конкуренция, съобщава "Дневник".

Вместо върху оборота на компаниите нарушители санкциите вече ще се изчисляват като процент от нетните им приходи* за последната финансова година. Освен че пада базата, върху която ще се изчисляват, глобите намаляват и като размер и вече няма да са до 10%, а до 8%.

За първи път се въвежда категоризация на санкцията - за леки, средни и особено тежки нарушения. При леките глобата е до 2% от нетните приходи, за средните - до 5 на сто, а за тежките ще стига и до 8%. Ако компанията няма нетни приходи за последната си година (нова фирма е или е замразила дейността си след извършване на нарушението), са предвидени глоби в твърди суми - до 10 000 лв. при леки нарушения, до 30 000 лв. при средни и до 50 000 лв. при тежки нарушения.

Промените в методиката за определяне на санкциите на КЗК не засягат глобите в сферата на антитръстовото законодателство. При забранени споразумения, картели и злоупотреба с монопол компаниите ще се санкционират с до 10% от оборота им. В тази сфера вече действа и категоризация на санкциите в зависимост от тежестта на нарушението.

Санкции за нелоялна конкуренция се прилагат в случаите, когато компаниите се опитват да привлекат клиенти на конкурентите си чрез непазарни методи - заблуждаваща реклама, имитации на марки и дейности, нерегламентирани промоции и т.н.

Решението глобите да бъдат намалени беше обяснено официално от комисията с икономическата криза и досегашната й практика да не се налагат толкова високи глоби. От КЗК казаха пред "Дневник", че с категоризацията на санкциите за фирмите ще стане по-ясно за какви нарушения какви наказания могат да получат.

В методиката са записани няколко критерия, по които се определя дали нарушението е леко, средно или тежко. Колкото по-дълго време е продължило едно нарушение, за толкова по-сериозно ще се счита то. Ще се взима предвид и каква част от пазара е засегнат. Комисията ще отчита и дали нарушението е първо за компанията, или се повтаря.

Има и условия, при които нарушителите могат да смекчат вината си и съответно глобата да бъде намалена. Едно от тях е, ако веднага се съобразят с решението на КЗК и прекратят нарушението. Значение има и съдействието им при проверката на антимонополната комисия. Обратното - когато компаниите умишлено са се опитвали да възпрепятстват действията на проверяващите, това ще утежнява положението им.

Официален отговор защо се налага смяна на базата, върху която се начисляват глобите, след като в практиката си КЗК се придържа към минималните размери, не беше даден. Според неофициални източници и досега комисията е изчислявала глобите върху нетния приход, а не върху оборота, защото така било по-справедливо.

"В период на криза това е възможно най-адекватната мярка", коментира изп. директор на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Евгений Иванов. Според него така ще се озапти безконтролното налагане на големи глоби.

Зам.-председателят на Българската стопанска камара Камен Колев каза, че е логично нарушенията и санкциите за тях да се групират като малки, средни и големи. Според него това ще има дисциплинираща роля върху бизнеса. По думите му досега в БСК не са постъпвали оплаквания от компании за размера на глобите, които налага КЗК.

*нетните приходи се изчисляват като сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, генерирани от обичайната дейност на предприятието, намалени с търговските отстъпки, отбивите, рабатите и ДДС