Сядаш вечер пред телевизора и гледаш как самолетите летят, пускат бомби, а след тях коментаторът обяснява какво и как са поразили. Цивилни жертви, косвени щети и други подробности, с които привикнахме. Събуждаме се, пием кафе и виждаме как постепенно ни се отварят очите. Но предпочитаме да мълчим, защото Западните страни ни научиха, че сме едни малки човечета, от които нищо не зависи. Да не говорим за посланика на Щатите у нас, който не минава и ден, без да ни упрекне в нещо. И не говоря само за България. По принцип малките страни трябва да си траят. Само че тук ми се ще да отбележа, че точно преди дванадесет години някои интелектуалци (макар малцина), надигнаха глас срещу самозваните Господари на света. А сега – нищо!

Мълчим и гледаме

Министърът ни на отбраната успокои страстите с изявлението, че нашите самолети за нищо не стават. И ни остана само да гледаме по телевизията как бомбите падат и големите стават още по-големи.

Причините за едни от най-големите нещастия на човечеството, според мен, са ненаучените уроци от детството и изобщо с годините бързаме да погубим безвъзвратно тази толкова важна част от живота ни. „Бъдете като децата, защото тяхно е царството небесно.” Думите са на Христос. Малко по-напред в Евангелието пише друго: „Тежко е това учение; кой може да го слуша?” – думи на учениците му. А сега си представете, че Кадафи, Берлускони и Саркози са били в една детска градина. Кадафи е от богато семейство и всеки път носи в градината скъпи играчки. Саркози и Берлускони са хитри деца, наследници на умни родове. Те виждат, че други могат да се възползват от играчките на Кадафи. Затова решават да го обсебят, за да не може да си играе с другите деца. Възгордял се от оказаното му внимание, самочувствието на малкия Кадафи се качва до небесата. Той започва да тормози другите деца, да им изяжда закуската и от време на време да ги удря с коляно в стомаха. Харесва му и решава да си скрие играчките. В това време Берлускони и Саркози, пристрастени към материалните предмети на Кадафи, го нападат, като вече убедили останалите си другарчета, че Кадафи е зло дете, опасно и никой не трябва да си играе с него. А сега кажете кого трябва да напляска Госпожата?

Във фитила на нито една бомба, пусната от хора над други хора, не виждам оправдание. Не мисля, че речи от рода на: „Защитаваме цивилното население” са качествени. Просто няма какво друго да се каже. И все пак не могат по този наивен начин да се оправдават политици, застанали начело на най-развитите държави. Изключвам Меркел и Германия – те отдавна показаха на света, че са си научила уроците от Втората Световна война насам. Естествено, че всичко се прави за пари и петрол. Някак между другото, докато течеше поредният бомбен репортаж, разбрахме, че Италия е най-големият вносител на Либийски петрол в Света. Не искам да се ровя в интересите на Франция и Великобритания. По-скоро ми се ще да припомня на същите тези Западняци, които толкова са притеснени от факта, че са принудени да пускат бомби, та са готови всеки ден свещичка да палят в църквата. Та искам да препрочетат „Портретът на Дориан Грей”. Или поне „Шагренова кожа”, а защо не и „Ад”. И в трите книги се говори за едно и също нещо – ада вътре в нас. Или по-скоро във Вас, скъпи бомбаджии. На външен вид, подобно на Дориан Грей, сте изключително красиви, горди, по вас въздиша цялото човечество, но вътре... Питайте за това Уайлд, Балзак или Данте – автори, на чиято култура лицемерно се гради вашата философия.
Ако наистина бяхме като децата

никога нямаше да се стигне до кръв

Нямаше да се налага да мразим Кадафи, да ръкопляскаме на бомбите и да си лягаме успокоени, че НАТО ни пази. От кого ни пази? Не ми се иска да разработвам бъдещ сценарий, но все пак се замислете какво ще стане, ако циганите у нас се надигнат и нито една демокрация няма да е в състояние да защити Българската държава. И когато властите у нас нямат друг избор, освен да изкарат оръжието, НАТО ще пристигне... да защити правата на циганите. Ще ни изкарат диктатори, зверове, ще ни дават по телевизията как ядем сурово месо и пием кръв, за да могат тамошните общества да подклаждат огъня на агресията. София ще бъде отново бомбардирана, а ние, ако искаме да бъдем цивилизовани, ще трябва да се наредим на опашката.
Но интересно е да се питаме в този момент:

„Къде е НАТО”

Кани се да вземе нещата в свои ръце. Подкрепя Франция, Италия и останалите. Заклеймява Кадафи... Кой знае. По-скоро си мисля, че в този момент НАТО се държи като робот, останал без глава. Ръкомаха по обичайния начин, прави жестове, мъчи се да надскочи виковете против войната... а в това време главата на този робот – именно великите сили – вече мисли за следващите бомби.

Господарите на света в този момент се държат наистина великолепно. Направо са бомба. Силата е на тяхна страна. Но, интересно, къде или по-скоро в какво се крие силата на онези, които са против война, бомби агресия? Духът, интелектът, разумът – тези неща са като брошки, които навремето използваше Мадлин Олбрайт. У нас тези гласове се появиха под формата на статии тип Асорти, съчетаващи мненията на различни умове, застанали и обясняващи защо не е хуманно да се пускат бомби. Но всичко е част от демокрацията. Трябва да има и едното, и другото мнение. Макар решенията вече да са взети. Западните страни са зависими... от стандарта на живот, от нивото на консумация, от глобалното единомислие. Затова, когато тези „ценности” бъдат застрашени, на дневен ред излизат бомбите. Горко ни, че на такива принципи се гради нашето бъдеще. Вкарвам и нас в това число, защото ние явно доживот ще въздишаме по вечно неосъществените си Европейски мечти. Защото просто не можем да допуснем до разума си онова толкова трудно, мъчно послание на Истината, която во-веки ще стои разпната в душите ни. Остава ни да си плащаме с безразличие, докато съвременната картина се разпадне, докато място не можем да си намерим в кожата и най-после видим адските последици от стремежа към господство.