Тя последва съдбата на Гърция и Ирландия,

които бяха принудени да приемат спасителния пакет от мерки от ЕС и МВФ с всички произтичащи от това последствия, пише "24 часа". Ситуацията в иберийската страна обаче се влошава с всеки изминал час. Причината е, че в сряда падна правителството на социалиста Жозе Сократиш. То и без това бе на малцинството и си отиде заради несъгласието на останалите партии в парламента да бъдат приети мерките за затягане на коланите.

Последния пирон в ковчега му заби главната опозиционна сила -Социалдемократическата партия, която въпреки названието си е десноцентристка. В миналото тя гласуваше за предишните ограничителни мерки на социалистите. Сега обаче социалдемократите се въздържаха.

Падането на кабинета в Лисабон се превърна в една от главните теми на срещата на върха на ЕС в Брюксел в четвъртък и петък. Опасенията бяха, че кризата в Португалия започна да тегли еврото към дъното. Тогава стана ясно, че Евросъюзът вероятно ще отдели между 60 и 80 милиарда евро, за да изплати португалския дълг. Споразумението обаче трябва да бъде одобрено от депутатите в Лисабон. А по съвсем разбираеми причини повечето от тях не го искат. Нормално - никой не би желал да управлява по време на пакета от помощи.

Все пак късно в петък след дълги спорове и консултации с президента Анибал Каваку Силва политическите сили решиха да бъдат проведени предсрочни парламентарни избори, вместо да бъде съставен нов коалиционен кабинет. Макар че всяко следващо правителство трябва да е наясно, че затягането на коланите и спасителният пакет няма в никакъв случай да решат дългосрочните икономически проблеми на най-западната европейска страна.

До получаването на пакета Португалия трябва да намери 10 милиарда евро нови кредитни средства. Сега доходността на десетгодишните държавни облигации превиши 7,3 на сто. Това е значително повече от 6-процентния таван, установен от Европейския механизъм за финансова стабилност (EFSF). Логично агенциите “Фич” и “Стандард енд Пуърс” понижиха с по два пункта кредитния рейтинг на иберийската република.

Освен това нищо чудно Португалия да се окаже в по-тежко положение от Гърция и Ирландия. На южната ни съседка поне бяха понижени разходите по кредитите на EFSF, а срокът за погасяването им бе удължен. Лисабон би могъл да изтъргува нещо подобно, но ефектът ще е само временен, смятат експерти от Дойче банк.

На Зеления остров се спука банковият балон, но това е “само” един сериозен проблем в сравнение с това, което може да сполети Португалия, предполагат анализатори. Ограниченията, които неминуемо ще се стоварят върху родината на Фернандо Магелан и портвайна, ще бъдат само временна крачка в разрешаването на краткосрочна криза.

Защото в Португалия проблемът е хроничен. Той съществува от много време насам. Въвеждането на еврото направи така, че подари на страната едно “изгубено десетилетие”, както се изразяват в Capital Economics. В периода 2001-2007 г. брутният вътрешен продукт на Португалия нарастваше само с 1,1 процент годишно, което бе негативният рекорд в еврозоната. Но в същото време средните заплати в държавния сектор скочиха с цели 38 на сто!

И докато чиновниците се радваха на новите облаги, Португалия се превърна в страната с най-голямо социално неравенство в целия ЕС. В това отношение тя надмина дори новите членки от Изтока.

За периода 2007-2009 г. с 38,5 на сто нарасна броят на наемните работници, получаващи минималните за родината на Магелан 450 евро месечно. Днес броят на тези хора е 804 хиляди, което ще рече 15 на сто от активното трудоспособно население.

През 2008 г. една шепа много богати данъкоплатци - 4051 на брой, имаха доходи колкото 634 836 свои сънародници на най-ниското стъпало на социалната стълба. Както отбелязаха наблюдатели в съседна Испания, ако европейската демокрация се държи на средната класа, демокрацията в Португалия трябва да се е самоубила.

Както се вижда от горепосочените цифри, социалната държава там изобщо не съществува. Защото, ако я имаше, тя би била в състояние поне частично да ликвидира социалните ефекти от неравенството.

Освен това португалското общество е “отровено” от консервативно настроени политически и икономически коментатори. Вместо да бунят общественото мнение, за тях държавата на благоденствието се свежда до това, че децата им учат в престижни частни колежи, имат отлични медицински осигуровки, умират от страх при мисълта да стъпят в обществени болници и отдавна са забравили какво означава общественият транспорт. В това отношение Португалия е безспорният първенец в Западна Европа.

Като за капак кризата в страната е на път да погуби един от най-модерните европейски политици. Това е левичарят либерал Жозе Сократиш, наричан в родината си Армани заради страстта си към костюмите на италианския дизайнер и обещаващ да се превърне в бъдещия Тони Блеър.