"Има ли нещо лошо освен държавата и друг да финансира спешната помощ? Възможно ли е държавата да контролира, но да се дадат права и на частни структури в тази дейност?",

попита здравният министър Стефан Константинов депутатите от здравната комисия в НС. Той беше поканен да говори за концепцията на МЗ за бъдещото развитие на спешната помощ, но тя все още не е готова и министърът отказа да обяви конкретни идеи, уточнва "Сега". Затова и зададе въпроса за частното финансиране, обяснявайки, че се търси консенсус, а не че е взето решение за нещо подобно.

Според директора на "Пирогов" и член на работната група за концепция за спешната помощ доц. Димитър Раденовски, трябва да се излезе от идеята, че държавата плаща всичко в тази дейност. Държавни, общински и частни структури - всички трябва да влязат във финансирането, смята той. Тепърва обаче трябвало да се реши дали това ще е под формата на клъстери, холдинги или публично-частни партньорства.

В момента "Бърза помощ" е 100% финансирана и контролирана от държавата. Друга част от спешната помощ обаче - част от лечението в болниците на спешни случаи, се поема от здравната каса. Според конституцията гражданите имат право на безплатна и гарантирана спешна помощ, която държавата е длъжна да им осигури.

Дори и да се стигне до навлизане на частно финансиране на спешната помощ, не е ясно под каква форма може да бъде то. В Румъния например петролна компания е купила линейки, срещу което "Бърза помощ" се задължавала да зарежда само при нея. Други смятат, че може здравната каса да поеме част от финансирането, а трети - че в него може да се намесят частни фондове.

КАДРИ

Според директора на столичната "Бърза помощ" Георги Гелев най-големият проблем в момента са кадрите и най-вече лекарите, тъй като заплатите са ниски - средното възнаграждение в държавните центрове за спешна помощ е 630 лв. В тях в цялата страна работят общо 1146 лекари, като всеки четвърти е над 55 г. 832 000 повиквания е имало за линейки през м.г., като 76% от тях са отчетени като спешни. Според министър Константинов действително спешните обаждания са по-малко, тъй като едва 25 на сто от възрастните пациенти и 38% от децата, при които са отишли линейки, са закарани в болница. При 58 на сто от случаите екипът се е отзовал в рамките на 20 минути, при 27% - до половин час, а при останалите 15 на сто от обажданията хората са чакали над 30 минути, което вече е над допустимите стандарти.