(размисли над една табела)

Водозахранването се преустановява. Точка. За три дена, понеже се налагат неотложни ремонтни дейности. Точка.

Естествено винаги съм бил на страната на любезните и разбиращите. Главен водопровод, ремонт – разбира се, тръбите са стари, гният, налага се подмяна. Три дена без вода – хм, ако ще играя играта на любезности, то тук трябва да кажа, че в Япония имат режим на тока, а някакви си три дена без вода не бива да са проблем за мен. Голяма работа, че къщата още на втория ден ухае на амортизиран памперс, а чиниите са се слепнали една в друга около мивката.

Я да надникнем какво пише на страницата на „В и К” – Варна. Аварията е само за един ден. На другия ден се появява ново съобщение – авария за същия ден. И утре ще е така. Но дай Боже да не е седмица. Разбира се, както и на табелката на пътя, тонът ври от „любезност”. Можете да го усетите още в първите редове: „Днес без вода ще останат следните места: ...” Точка. Никъде няма едно „извиняваме се за неудобството”, „молим за разбиране”, или поне капчица любезност. Да си призная на „В и К” някак си й мяза да бъде антилюбезна. Като непоклатима Българска институция тя може да прави каквото си пожелае, защото всички сме зависими от нея. Но и при това положение няма да й стисна ръката. Щях да го направя, ако ме погледнеше в очите и ме наругае по възможно най-циничния начин, като в гарнитура ми добави, че като не ми отърва, да се махам. Това пак би било някакво отношение, на което бих отвърнал с принципно кимане с глава.

В много вериги магазини, както и в куп заведения за бързо хранене любезността стига до крайности. Надуват ти ушите с „Приятно ли Ви беше да пазарувате при нас”, „Заповядайте”, „Останахте ли доволни”. Диктаторът „В и К” е толкова високо превъзнесен, че когато трябва да обяснява на простосмъртните своите дейности, включва принтерчето, нашляпват набързо едно предупреждение и оттам нататък му гледай сеира. Келепир от любезности няма. Какво тука да се обясняваме, работа има да се върши. Екипите работят денонощно. Изправени сме пред голяма трагедия... Спирам, защото ми замириса на политика.

Като се замислите само: Защо вдигам цялата тази дандания? Заради едно „извинете за неудобството”, дето не са го написали на хвърчащия лист, залепено на таблото пред блока. Толкова ли съм важен? Не, в този момент не съм нито важен, нито основоположник на съвременните български ценности. Сега съм мръсен, потен, няма в какво да си направя храна, защото чиниите са мръсни. От кенефа излизам с насълзени очи. Коша за пране расте лавинообразно. Дори пуканки няма в какво да си направя, за да убия времето на безводие. Е, в такъв момент какво му идва да направи човек? Реших да бъда любезен и да продължавам да проявявам разбиране. Само че колкото пъти изляза пред блока и видя тази табела, където безпардонността на тона е направо смазваща, нещо отвътре ми завира. Но поради простата причина, че се въздържам от санитарна гледна точка, решавам да си нося всичко в себе си. Не знам колко ще издържа. Ако отворя кранчето мога да залея с помия не само вездесъщата водозхранваща ни институция, но и всички любезни и нелюбезни опити да ме превърнат във възпитан европеец. Мерси.

Връзката между хора и институции в България се губи на подпочвено ниво. Не се учудвайте, че тръбите все се пукат и багерите копаят ли копаят. Така е било винаги, така и ще си остане. Защото хората-институции нямат нищо против да бъдат нелюбезни. В крайна сметка тук не става въпрос за отношение между човеци, а цяло едно водоподаващо предприятие се обръща към нас. Ето защо не мога да обещая, че ако утре стана шеф на „В и К” няма да оставя пред блока Ви табела: „Спирам кранчето, оправяйте се!” – цинично, нали. Ама на мен ще ми допадне, защото ще ми е писнало от живота и най-после ще има на кого да си го изкарам. И колко е лесно да го направиш, ако се скриеш зад вратата на цяло едно дружество.

„Благодаря” и „Извинете” – ето тези две любезни думички оцеляха в мен покрай мръсните чинии, натежалите памперси и върхът в коша за пране. Обръщам се директно към „В и К” Варна: Продавам ги. Ако ги сложите следващия път на онези листчета, дето ги лепите около блока ми, обещавам по-спокойно да приема трудностите в живота и сухия режим. О, да, не съм обявил цена – продавам двете думички любезност за чаша вода. Толкова съм зажаднял за малко любезност.