Трус от 7,1 по Рихтер разтърси Япония към 21,30 ч (15,30 ч българско време) в сряда.

Метеорологичната агенция обяви опасност от цунами - очакваха се вълни с височина около 2 м. Епицентърът на труса е бил на 40 км от брега на префектура Мияги, най-пострадала от цунамито на 11 март. Работниците в АЕЦ “Фукушима 1”, на 140 км от епицентъра, бяха евакуирани. Няма нови поражения в централата, обяви компанията ТЕПКО. В Токио, на 350 км, сгради са се люлели силно за около минута. Хиляди японци напуснаха домовете си. Трусът вчера бе най-силният след мартенския, който бе от 9-а степен по Рихтер.

Вестник "24 часа" публикува интервю с Александър Коваленко, ветеран ликвидатор от Чернобил: Японците превърнаха средно тежка авария в катастрофа. Бившия заместник-директор на Чернобилската АЕЦ в периода 1986-1988 разказва като експерт за грешките, които според него японските му колеги допускат на АЕЦ "Фукушима" след бедствието от 11 март.

- Mислите ли, че японските власти са извлекли уроци от пагубната информационна политика, провеждана в СССР при осветляване на чернобилската трагедия?

- Само отчасти. За трагедията във Фукушима започнаха да говорят от първите часове на аварията, а в Чернобил всичко се скриваше твърде дълго. Информацията за събитията там и до днес носи противоречив и успокояващ характер. Макар че още първото съобщение, че във "Фукушима 1" е прекъснато електрозахранването на системите за охлаждане на реактора, трябваше да стане сигнал за незабавна евакуация на населението. Тя обаче започна едва след два дни, когато то бе вече облъчено!

- На какво основание правите този страшен извод?

- На територията около централата се появи радиационен фон, който по данните на правителството бе 1200 микросиверта в час, или около 30 хил. микросиверта в ден. За сравнение, евакуираните след чернобилската авария жители на град Припят получиха облъчване от 33 000 микросиверта. Освен това около японската централа бяха засечени радиоактивен йод и цезий. Периода на полуразпадане на последния е 30 години! Наличието на цезий и йод извън пределите на станцията е абсолютно точен признак за разрушаване на главната защита от възможно изтичане на радиация - на вътрешния металически корпус. Това на практика значи, че вече няма управляем реактор като такъв, каквото и да казват японските специалисти.

- Месец след бедата в Япония вече е достатъчен срок да се сравняват действията на специалистите по ликвидиране на авариите в Чернобил и Фукушима. Можете ли да посочите главните разлики?

- Главната разлика е, че властите и "атомниците" в Япония игнорираха не само информационните, но и организационно-техническите уроци от Чернобил. Смятам, че те се оказаха неоправдано мудни и очевидно неспособни да вземат решения в режим на реално време.

Убеден съм, че цялата територия в радиус минимум 30 км от АЕЦ "Фукушима" дълго време, а може би и завинаги няма да е годна за живеене и за стопанска дейност. Централата ще трябва да бъде закрита, територията около нея дълго да се дезактивира с цената на огромни материални и човешки разходи.

Ще пострада здравето на много поколения ликвидатори и жители на този район.

Според мене в АЕЦ "Фукушима" след труса и цунамито нямаше никаква техногенна катастрофа с реакторите. До нея, както и при Чернобил, доведе човешкият фактор. Именно лутането и бездействието на ръководството на компанията - оператор на станцията, превърна една авария от средна тежест в истинска катастрофа.

- И въпреки това, ако сравняваме действията на специалистите в Чернобил и Фукушима, то в Чернобил имаше взрив на реактора, а в Япония нещата тръгнаха от земетресение...

- Ще ви разкрия една тайна. Ситуация, аналогична на японската, възникна и в СССР, когато на 7 декември 1988 г. в Армения стана земетресение от 8-а степен. Тогава практически целият местен персонал напусна Арменската АЕЦ. Надвисна заплаха от прегряване на реактора. За предотвратяване на авария съветското правителство незабавно прехвърли на Арменската АЕЦ персонал от друти централи, най-вече от Колската (в Далечния север, край Мурманск - б. р.). Специалистите долетяха само след няколко часа, възстановиха подаването на водаза охлаждане на активната зона, включително и чрез противопожарни коли. За кратко време ситуацията бе стабилизирана и успяхме да предотвратим авария, подобна на японската днес.

В Япония обаче, ако съдим по официалните съобщения, след природната катастрофа персоналът на централата е напуснал авариралите енергоблокове не сам, а по заповед на ръководството. Това решение е било взето "заради повишаването на налягането вътре в силовата ядрена инсталация и заради повишената радиация". С други думи, персоналът на централата е наблюдавал надвисващата катастрофа от безопасно разстояние.

Резултатът: рязко спада нивото на водата, оттам се повишава налягането в реакторите и следват взривове и изхвърляния на радиоактивни материали, а радиацията катастрофално нараства.

- Означава ли това, че в японската АЕЦ е нямало план за действие при извънредна ситуация?

- Вестник "Уолстрийт джърнъл" е успял да се добере до инструкциите за действие на персонала на АЕЦ "Фукушима" в извънредни ситуации. От тях става ясно, че планът за оповестяване на аварията не е включвал националните аварийни служби и силите за самоотбрана (японските въоръжени сили - б. р.). Главно известително средство, включително на министъра на ядрената енергетика и на губернатора на префектурата, при извънредни ситуации е бил факсът. Препоръката била съобщението да се отправи "в течение на 15 минути". Само в отделни случаи на персонала на станцията се разрешавало да звъни по телефона - за да се получи потвърждение на факса.

Ще отбележа още, че правителството и досега не е обявило мобилизация на няколко хиляди души за ликвидиране на аварията. Там работят само неколкостотин души - по 50 на 4-часови смени. Това е явно недостатъчно, особено като се има предвид, че трябва да се заменят получилите пределна доза облъчване, а също и необходимостта да се предават натрупаният опит и конкретната информация.

- Веднага след взрива в Чернобил започна изграждането на т.нар. саркофаг, който покри повредения реактор...

- И в Япония планират да покрият повредените реактори с "калпаци" от специална тъкан. Намирам това за безполезно, защото тази тъкан, която трябва да спира радиоактивния прах, бързо ще се руши от високата температура. Но главната опасност е не само радиоактивният прах, а най-вече заразената вода, проникваща в почвата и океана. Реалната ситуация сочи, че съдържанието на радиоактивен йод 131 във водата, която безконтролно се излива в Тихия океан от втори блок на "Фукушима", превишава пределно допустимата норма 7,5 млн. пъти.

Едва на 3 април за първи път от началото на катастрофата там правителствените органи и ТЕПКО започнаха да измерват с хеликоптер радиоактивността на въздуха в 20-километровата евакуационна зона около централата.

- В Чернобил евакуацията на населението от 30-километровата зона бе проведена строго, даже с помощта на военните...

- Друга възможност в такива случаи няма. Дори и днес евакуацията на населението от 30-километровата зона все още носи препоръчителен, а не задължителен характер. Но тя не трябва да се бави! По разчети на нашите специалисти "чернобилци", направени въз основа на информация на ТЕПКО, натрупаната ефективна доза облъчване в района непосредствено около централата за времето, изминало след аварията, може да да достигне следните стойности: в радиус от 5 до 10 км - до 400 милисиверта, в радиус от 10 до 20 км - до 300 милисиверта, в радиус от 20 до 30 км - до 150 милисиверта.

50 милисиверта е годишната пределно допустима доза за облъчване на операторите на атомни обекти в мирно време. 300 милисиверта е ниво, водещо до признаци на лъчева болест.

Ще добавя само, че по домовете си в зоната според японските медии все още се намират 140 000 души.