Въпреки че българското население намалява, както потвърдиха и данните от последното преброяване през февруари 2011 г.,

вероятно и на изборите наесен ще бъде спазена традицията хората в избирателните списъци постоянно да се увеличават. Не само няма изгледи т.нар. мъртви души да бъдат заличени, но според социолози и наблюдатели те дори стават повече, пише "Дневник".

Политическите партии обаче не дават признаци, че искат да пресекат явлението. Неофициалното обяснение на техни представители е, че то ги устройва. Едните използват "фантомите", за да надписват гласове в своя полза, другите намират "извинение" за незадоволителните си резултати.  

Причината за набъбването на списъците в разрез с данните на статистиката е, че главната дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО) няма задължение да актуализира националната база данни "Население" спрямо отчетеното при преброяването. Националният статистически институт (НСИ) регистрира само живеещите в страната.

ГРАО пък изготвя списъците на базата на актовете за гражданска регистрация (за раждане, смърт) и когато български гражданин навърши пълнолетие, автоматично влиза в избирателните листове. Съответно регистърът на ГРАО не отчита дали хората наистина живеят в страната, или просто имат постоянен адрес тук, а от години са в чужбина, без да са се връщали или някога да са гласували.

Затова и според математика и дългогодишен член на Централната избирателна комисия (ЦИК) проф. Михаил Константинов списъците за вота за президент и местна власт наесен ще бъдат около 7 млн. души, което по неговите изчисления означава около 1 млн. фантоми.

По данните от преброяването в страната живеят 7 351 633 души, от които пълнолетните, т.е. имащите право на глас, са точно 6 179 026. На парламентарните избори през 2009 г. ГРАО обяви, че гласоподавателите са 7 129 965, разбира се, в страната и в чужбина.

"Мъртвите души" позволяват манипулации, но според социолози влиянието им върху крайните изборни резултати се надценява. Те едва ли могат коренно да преобърнат процентите на национално ниво. Тежестта им е по-голяма в малките населени места, където хората се познават и често се случва организиране на вота в полза на определен кандидат.

Тогава е възможно членове на избирателните комисии, знаейки за свои съседи, които от години са в чужбина и не гласуват, да пуснат бюлетина вместо тях. Според Цветозар Томов от агенция "Скала" фалшифицираните гласове досега са се колебаели между 5% и 15%, а тенденцията е към увеличение. Най-честите жертви са партии, "потопявани" под 4-процентовата бариера, смята той. За социолога от "Галъп" Живко Георгиев единственият смислен "ефект" от "мъртвите души" в списъците е влиянието им върху избирателната активност.

Тя пък има значение за президентските избори - според активността зависи дали държавният глава ще бъде избран на първи тур (ако са гласували повече от половината от избирателите по списък), или ще има балотаж. На последните избори Георги Първанов спечели в първия кръг 64% от гласовете, но активността беше 43 на сто и се наложи още едно гласуване.