Ако можеше да говори, варненската автобусна линия № 14 би излязла с лозунг на протест: „Искам нови автобуси”. Докато това стане, старите Икаруси ще обслужват хората, свързвайки кварталите „Почивка” и „Владиславово”. Знаете тези автобуси, ревящи като земекопни машини, скърцащи като индийски железници и карани от шофьори с изменен център на тежестта на нервите, който по видими и неведоми пътища се предава на пътниците.

(историята е вдъхновена от „Безпътният автобус” – Дж. Стайнбек и „Ситна малка бабичка” – Английска народна приказка)

Ако можеше да говори, варненската автобусна линия № 14 би излязла с лозунг на протест: „Искам нови автобуси”. Докато това стане, старите Икаруси ще обслужват хората, свързвайки кварталите „Почивка” и „Владиславово”. Знаете тези автобуси, ревящи като земекопни машини, скърцащи като индийски железници и карани от шофьори с изменен център на тежестта на нервите, който по видими и неведоми пътища се предава на пътниците. Акцентът обаче пада върху един конкретен Икарус – жълт. Знаете го и него. Отстрани пише: „Автобусът се движи с природен газ”, което не му пречи да харчи повече масло, отколкото гориво. Но то, маслото, също идва от природата. Така че...

Една ситна малка дупчица решила да излезе на ситна малка разходчица. Тръгнала по една ситна малка уличка със ситни малки крачици. После след ситна малка пресечка излязла на ситно малко булевардче, където била настъпена от ситни малки колички. Нито една от тях не посмяла да поднесе ситно малко извинение на ситната малка дупчица и тя съвсем ситно малко се ядосала. Толкова малко, че започнала ситно малко да се прозява. В това време други ситни малки камиончета, бусчета и ситни малки превозни средства я настъпвали и ситно малко я ругаели. Решила тогава ситната малка дупчица да отбие в автобусната лента и там хубаво ситно малко да се напрозява.

Последният автобус, който тръгва от „Владиславово” за „Почивка” вози позакъснели варненци или такива, които тепърва загряват за гмуркане в нощния живот. Нерядко се качват и особени случаи на представителни извадки от алтернативна статистика. Така се случи и тази нощ, когато № 14 бе жълтият Икарус, движещ се на природен газ и поднасяше ежедневно на града порция от маслени въздишки, които полепваха по сградите и след това хората ги вдишваха, кихаха от тях и си казваха на здраве. От спирките във Владиславово се качи една лека жена с концепция за бъдещето си, един честен политик, който се връщаше от изнурителен доброволен труд в крайния квартал, където бе засявал плодни дръвчета. Към тях се присъединиха бивш телефонен измамник, който в процес на разкаяние бе подарил цялото си имущество на бедните и сега ползваше автобус на природен газ, както и рутинен общински съветник, който се бореше Варна да има доволно количество детски градини. Някъде в района на булевард „Сливница” Икарусът се озова на път, където нощно време дупките стават по-големи, а шофьорите по-невнимателни.

Ситната малка дупчица стоеше със зинала паст, когато ситна малка гумичка едва не я задави. Със ситно малко недоволство ситната малка дупчица се закашля, огледа си, но точно в този момент нова ситна малка гумичка нахлу в устата й и заседна. Ситната малка дупчица изглеждаше ситно малко комично с гума в устата на ситно малко автобусче, което очевидно имаше ситно малко проблемче. Ситната малка дупчица нито можеше да си тръгне, нито ситно малко да недоволства, понеже беше със запушена уста от ситната малка гумичка на жълтото ситно автобусче.

Икарусът изрева на умряло. Двигателят му подаде няколко кръвни команди на задвижващия мост, но дори екологичното гориво не можа да помогне в случая. За сметка на това от ауспуха потече горчиво недоволство, последвано от фатален шум на строшени железа. Автобусът се предаде, за което подсказаха отворените му врати. Не и шофьорът, който изпрати бързи поздравителни адреси до дузина нищо не подозиращи майки и няколко лели. Проблемът очевидно беше в дупката. Това го разбраха и пътниците в автобуса: леката жена, честният политик, бившият измамник и общинският съветник със съвест. След кратко съвещание, изразяващо се в триминутно споглеждане, те стигнаха до единодушното решение, че скоро няма да стигнат дотам, накъдето са поели. На което шофьорът мълчаливо отвърна с палене на цигара и изпускане на дим срещу изпитанията на нощта.

Нито ситно напред, нито ситно назад можеше да помръдне ситната малка дупчица. Даже не можеше да изпусне ситното си малко гласче, за да попроси ситно малко помощ. Обзе я ситно малко разочарование, макар да не бе толкова ситно разтревожена. Светът е ситно малък и спасението ситно-ситно може да се промъкне изотзад ситното малко ъгълче. Беше въпрос на търпение – ситно малко.

Леката жена подхвърли на шофьора да повдигне автобуса с крик и да го оправи. Той изгледа леката пътничка с натежал от трудносмилаема ирония поглед. За да не остане назад честният политик му призна, че държавата винаги мисли за своите граждани, но в този момент краят на мандата е още далеч, така че се очертава дълга нощ. Все едно казаха на шофьора, че ще му увеличат заплатата двойно, ако продължава да си стои така и да пуши като агонизиращ Икарус. Намеси се и бившият измамник, който сподели, че в зората на кариерата си бил отмъкнал цял автобус, разфасовал го и с печалбата почерпил цялата махала с кебапчета и лютеница. Шофьорът си спомни, че е гладен, но все пак удостои с поглед и последния пътник: общинският съветник със съвест. Той сподели, че в неговата работа рушветите са най-коварните дупки по пътя на общ просперитет, но по-важното в случая е дали ще успее да се прибере навреме, да се наспи и утре пак да изпълнява съвестно задълженията си.

Ситната малка дупчица изпадна в ситен малък сън. Със ситно малко удоволствие тя се видя на дъното на ситно малко океанче, където бе заобиколена от ситно спокойствие. Нямаше повече да я настъпват ситни малки камиончета, колички и на неин гръб ситни малки политичета да правят кампании и прочее ситни малки човечета да я заплащват с горещ асфалт. Но ситното малко удоволствие от ситното малко сънче не трая дълго, защото точно в този момент, ситно малко дим запуши ситните малки ноздри на ситната малка дупчица.

Икарусът ревеше като набучен на кол крадец на домати от частна вила. Шофьорът трябваше да включи мотора, за да помогне на влекача да измъкне автобуса. Успяха. За неудоволствие на пътниците водачът на огъващото се жълто превозно средство, което се движи с природен газ благодарение на един варел масло на курс, отвори само предната врата и се провикна, че го водят към гараж. Леката жена се отчая, че няма да може да отиде на работа в заведението за обща консумация на сурово месо с гарнитура от мръсни танци. Честният политик си призна, че никога през живота си не е грабил държавно имущество и ще продължи по този начин да вирее, та ако трябва и пеш да ходи, а не гримиран с Мерцедес. Заключението на бившият измамник бе просто: Мога да измамя пенсионерка по телефона, но ще задържа покълналите в мен ценности; особено тази нощ. Общинският съветник със съвест отключи в себе си способностите си на ръководител, но скоро отново ги заключи, понеже беше уморен от ежеминутното раздаване на топлина и любов през този ден.

Ситната малка дупчица веднага усети приближаването на ситната малка свобода и със ситни малки крачици тя започна да се отдалечава от досадното ситно булевардче. За съжаление тя попадна в трафик от други ситни малки дупчици, удря ситното си малко рамо в тях и ситно сто пъти подхвърля през рамо ситната си малка любезност. Накрая тя излезе до познатото си ситно малко кварталче, където от много години притежаваше ситно малко местенце. Ситните малки шофьорчета бяха свикнали с нея, ситно я обичаха и всеки път я заливаха със ситна любезна сантименталност. И в този миг ситната малка дупчица реши повече никога да не излиза на никакви ситни малки разходчици.

Четиримата бивши пътници по линия № 14 останаха да пренощуват на булеварда. Оказа се, че за тях друга алтернатива липсваше. Последният автобус бе тяхната последна надежда. Но той се счупи в една дупка и го отнесоха като смъртоносно ранен войник от окопа. Леката жена, честният политик, бившият измамниk и съветникът със съвест заспаха до бордюра на пътя. Да бяхте ги видели на сутринта само, сгушени един в друг, загърнати, нереални сякаш – като герои от измислена ситна малка приказка.