В рибарското селище Ченгене скеле край Бургас сякаш нищо не е истинско, разказва в своя репортаж колегата от "Дневник" Спас Спасов.

Освен свъсените мъже, които с подозрение дърпат от цигарите си при вида на всеки непознат. Името на "главната" ул. "Консервна" е открадната от едноименния роман на Стайнбек, но не фигурира на картите. Селото, пораснало край трите изкуствени канала недалеч от пристанището на "Нефтохим", има дори кмет.

Той също не е истински, но точно за това всички му вярват. "Всяка година по няколко пъти получаваме предупреждение, че къщите ни ще бъдат съборени, защото са незаконни и токът в селището спира, разказва Стоян Боев. И така вече 30 години."

Въпреки това рибарското селище  оцелява (да не се бърка с Ченгене скеле от другата страна на залива, където минаха багерите на строителния контрол). Но цената, която плаща за неясния си статут, е тежка – мизерия, никакви условия за работа и липса на перспектива.

Във Варна мърлявите фургони на "Рибарска комуна "Черноморски изгрев" са скрити с плътна ограда от погледа на минувачите по крайбрежната алея в града. Свидетелство за живота зад нея са само димящите кюнци над ламаринените покриви и табелата "Има риба".

Иначе в комуната е тихо за разлика от Орехчето - второто рибарско селище в града. В началото на месеца жителите му, повечето от които членове на рибарската кооперация "Чайка 2003", се вдигнаха на бунт. Поводът – акцията за премахване на незаконните им постройки, които от години никнат като гъби по брега на Варненското езеро.

Следите на десетилетно бездействие

На този фон новината, че крайният срок за реконструкцията на рибарските пристанища по Черноморието е септември 2012 г. звучи оптимистично. "Състоянието на сегашните рибарски пристани е трагично, призна в началото на седмицата Явор Недев, директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА).

Повечето от тях са строени още през 20-те години на миналия век, а последните ремонти там са правени преди 50 години." По думите на Недев в момента рибарите са една от най-онеправданите професионални групи в страната, а проблемите с узаконяването както на пристанищните съоръжения, така и на селищата им са повсеместни.

За цялостна реконструкция и модернизация на рибарските пристанища по Черноморието по оперативна програма "Рибарство" на ЕС са предвидени 18 млн. евро. Според Явор Недев обаче те няма как да стигнат за заличаване на следите от десетилетия бездействие в сектора. "За да се справим, към тях ще бъдат пренасочени и средства от други мерки на програма "Рибарство", към които до момента никой не е проявил интерес", смята изпълнителният директор на ИАРА.

Така по Южното Черноморие до есента на следващата година трябва да се появят 5 нови пристанища. Други 6 ще бъдат изградени в Бяла, Варна, Балчик, Каварна, Шабла и Дуранкулак. "Формите на собственост върху пристанищата ще са различни, обясни Недев. Някои от тях ще са частни, други общински, а това във Варна – държавно. Неговият терен ще бъде апортиран в активите на държавното предприятие "Рибни ресурси". Същата процедура ще бъде приложена и в Балчик."

Теренът във Варна, актуван като държавна собственост, включва и част от съществуващия кей на канала "Море – езеро" в градския квартал "Аспарухово". Към него са прехвърлени още два имота.
Целта на модернизацията на пристанищата е да бъдат осигурени пристани и оборудване за разтоварване и обработка на улова, които да отговарят на всички европейски изисквания за хигиена и ефективност.

По този начин трябва да бъдат изцяло променени стандартите, по които рибата достига до крайните клиенти. Например проектът за рибарското пристанище край кв. "Аспарухово" във Варна ще има рибна борса и пазар освен място и техника за разтоварване на улова. "В момента липсата на законни рибарски пристанища прави незаконни и борсите, обяснява Недев.

Хладилни камери, места за т.нар. първа продажба, стоянки за лодки на закрито – всичко се оказва незаконно!" Според него няма нужда от милиарди. Достатъчно е да бъдат повторени проектите, които вече действат в страни с традиции в риболова като Франция, Италия или Гърция. "Там има по две колонки – за дизел и бензин, течаща вода и душ", твърди той.

"Топлата вода"

Докато държавата планира и изучава "чуждия опит" в добив и търговия с риба, частните предприемачи в сектора, развиващи бизнес с морски деликатеси по Черноморието, отдавна са открили "топлата вода". Само за четири години - от 2006 г. до края на 2010 г., отглеждането и търговията с миди по крайбрежието са нараснали четири пъти.

Стимул за интереса на бизнеса в този сегмент естествено бяха и средствата, отпускани от програма САПАРД в периода преди присъединяването на България към Европейския съюз. Сега собствениците на мидени ферми разчитат на оперативната програма "Рибарство и аквакултури" за разширяването и оптимизирането на бизнеса си. Данните, с които ИАРА разполага, действително сочат, че почти няма голяма фирма производител, която да не е усвоявала средства по една от двете програми.

Мидените ферми по крайбрежието са вече 17. "Тъй като повечето от нас са сертифицирани като производители на екологично чиста продукция, заявките за износ непрекъснато растат", казва Найден Станев, управител на компанията "Блек сий шелс", собственик на една от двете мидени плантации недалеч от Каварна. Други собственици на ферми, които засега са останали само на вътрешния пазар, затварят кръга на производството и предлагат продукцията си в свои заведения.

Според Веселин Прокопиев, съдружник в компанията "Дълбока БГ", разработваща мидената ферма в едноименния залив също край Каварна, бизнесът му осигурява около 60 работни места. "Вече сме реализирали два успешни проекта по програма "САПАРД", казва Прокопиев. Те са на стойност 800 хил. евро, а в момента работим върху трети, който трябва да ни позволи да добавим още два декара към площта на фермата."

За да отговори на търсенето, друг производител на миди - Стоян Стоянов, управител на "Милениум Созопол", е инвестирал около 30 хил. евро в машина за обработка на продукцията. Още средства са вложени в специализирани автомобили. "Търсенето на вътрешния пазар е достатъчно голямо и почти не смогваме да го задоволим, казва той. Доставям миди за магазини и ресторанти основно в София, но често поръчките само на един от клиентите ми надхвърлят 2 т седмично. Това е причината да мислим и за оборудване на нова плантация недалеч от съществуващата."

Море от проблеми

Независимо от факта, че частната инициатива отдавна е поела правилен курс, морето от проблеми в остарялата нормативна база, регламентираща производството на аквакултури у нас, продължава да е коварно и непредсказуемо. "Точно по тази причина в момента подготвяме промени в Закона за рибарството и аквакултурите, казва Явор Недев.

Заедно със Сергей Църнаклийски, директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация", ние председателстваме работната група, която трябва да подготви промени и в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата", обяснява изпълнителният директор на ИАРА. По думите му от 0.38% преди година усвоените средства в сектора на рибарството и аквакултурите в момента са достигнали 10%.

Една от основните причини за слабото използване на европейските пари в сектора е ниското качество на проекти. "Затова сме изготвили програма, по която експерти ще обикалят страната, за да предоставят методически указания и помощ при изготвянето на проектите от потенциалните бенефициенти. Очакваме приложението на този подход да доведе до ръст на усвоените средства между 25 и 27% в края на годината и 90% в края на програмния период (2013 г. - бел. ред.)", казва Недев.

За тласък, който да го изведе в открито море, бизнесът разчита на около 107 млн. евро, с които в момента ИАРА разполага по програма "Рибарство", но и на плановете за привличане на още около 110 млн. в периода 2014 – 2020 г. По данни на агенцията към момента в бранша са заети не по-малко от 5000 семейства.