Въпреки сигналите за подобряване на икономиката все още голяма част от българите се чувстват в клещите на кризата, а 2/3 продължават да твърдят, че трудно свързват двата края, показва национално представително изследване на институт "Отворено общество" и Световната банка, цитирано от "Дневник".

Според изследването - трето поред от пролетта на 2010 г. досега, от началото на миналата година почти всяко второ домакинство е чувствало негативен ефект от кризата, но в повечето случаи затрудненията са били временни. Към март тази година 23 на сто от домакинствата казват, че са засегнати от кризата, докато година по-рано делът им е бил 29 на сто.

Настоящите равнища обаче са сходни спрямо есента на миналата година, когато е имало леко оживление, което според авторите на изследването означава, че "домакинствата са усетили дъното и се оттласкват от него, но не с отскок, а с бавно пълзене".

Подобна прогноза - за възстановяване, но далеч от темповете на растеж преди кризата, дава Международният валутен фонд в пролетната си прогноза за глобалната икономика. Фондът повишава очакванията си за растежа на България през тази година от 2% на 3%, но за следващите 5 години - 2012 - 2016 г., дава рамки от 3.5% в началото и 4% в края на периода. Това означава, че страната ще остане далеч от ръста на икономиката преди кризата, който стигна 6%.

Освен традиционното ограничаване на разходите за различни стоки и услуги на част от най-бедните българи се налага да пестят и от храна и лекарства. Всяко пето семейство продължава да има спестявания, но времето, за което те могат да стигнат за прехрана при необходимост, се скъсява.

През март 2010 г. 27% от хората са казвали, че средствата на влог ще им помогнат за 1-2 месеца, докато сега този процент е 38 на сто, показва проучването. Именно ограниченото потребление в комбинация с високи цени се счита за една от основните спирачки за растежа. Вчера МВФ също посочи, че основният риск за глобалната икономика остава инфлацията.