Забраната за напускане на страната при неплатени данъци, такси и осигуровки за над 5000 лв., както и при съдебно признати задължения към физически и юридически лица, падна окончателно,

пише "Сега". По искане на омбудсмана Конституционният съд обяви за противоречащи на основния закон два текста от Закона за българските лични документи и ги отмени. Автоматичното и неопределено във времето ограничение на основното право на гражданина свободно да напуска страната е прекомерно, неподходящо правно средство, приемат конституционните съдии.

Искането на омбудсмана Константин Пенчев се подкрепя изцяло от министъра на вътрешните работи, Висшия адвокатски съвет, съюза на юристите. Министерският съвет, министрите на правосъдието и на финансите, както и от НАП са настоявали пред КС ограничението да остане. Преди решението на КС имаше и съдебна практика в тази посока, но казусът не бе изчистен и имаше възможност за различно тълкуване.

Заради задължения над 5000 лв. за данъци или осигуровки през м.г. на 607 души е било забранено да напускат страната. Същата санкция през 2009 г. е била наложена на 867 души по данни на НАП. След като вече няма да могат да спират длъжниците на границата, данъчните и частните съдебни изпълнители ще трябва да събират дължимите суми с обичайните си методи - запор на заплата, на банкова сметка, възбрана на недвижими имоти, разпродажба на имущество и т. н. Остава и възможността забраната да бъде наложена, ако срещу длъжника има дело за тежко умишлено престъпление.

Ограниченията в закона са допустими, обаче не са съобразени с принципа на пропорционалността. Законът не прави разлика между длъжниците, които имат обективни причини да не се разплатят, но съдействат на органите по изпълнението, и тези, които съзнателно осуетяват вземането. Така забраната има наказателен характер дори при хората, които се опитват да се издължат.

Конституционните съдии признават, че длъжниците може и нарочно да блокират изпълнителните дела - да не получават покани, съобщения и призовки, да не осигуряват достъп до различни обекти и до информация, да укриват имущество и т.н. В тези случаи временното ограничаване на основното право на гражданина да напуска страната би било адекватно средство.

НК предвижда различни наказания за престъпленията срещу кредиторите, укриването на данъци в големи размери, възпрепятстването на данъчни или съдебни изпълнители, както и на изпълнението на съдебни решения. Повечето от тези посегателства обаче не са тежки престъпления и при тях не може да бъде наложена забрана за напускане на страната по НПК. Това показва, че наказателно-процесуалната принуда е значително по-мека от административната по закона за личните документи. Освен това за ограничението по НПК има съдебен контрол за разрешаване при необходимост страната да се напусне инцидентно. Аналогична възможност след административната забрана няма.