Хлябът е дошъл в Европа по река Струма преди 9000 години, потвърди международната археологическа експедиция ARCITEC.

Оборудвана е с невиждана у нас апаратура - американски магнитометър, и се придвижва само с GPS уреди, пише "Труд".

“С магнитометъра се сканира всичко под земята на дълбочина 2 м и така се проучват пластове с керамика, ситуират се вкопани антични сгради”, обяснява археологът Богдан Атанасов, преподавател в НБУ, специализирал в Хайделберг, Тюбинген и Атина.

Експедицията ARCITEC е в партньорство с Френската академия на науките, с Германския археологически институт, както и с университетите в Хайделберг, Тюбинген, Берлин, Солун и Скопие.

Наши археолози, оборудвани със свръхмодерна апаратура, американско производство, засякоха 126 археологически обекта по поречието на Струма. Експедицията ARCITEC ползва уреда магнитометър, който вижда геометрични фигури на дълбочина 2 м под земята. И така спестява копаенето. Много е скъп, но още не е познат на иманярите, защото не реагира на метал. В Европа има едва няколко бройки, като на Балканите май само у нас се ползва.

Защо археолозите проучваха поречието на Струма? Най-ранните преселници в Европа се появяват именно тук още през VII-VI хилядолетие пр. Хр. Техни поселища са засечени с американската апаратура. Тези преселници дошли от Месопотамия и донесли невиждани дотогава семена на пшеница, леща, ечемик, грах и ръж. Посели ги покрай Струма и ефектът бил поразителен - гладът трайно изчезнал и на Балканите се възцарили мир и благоденствие за векове напред. Дотогава местното население се занимавало с лов и събирателство, което невинаги гарантирало прехрана. Новият поминък - земеделието, вече позволявал по-голяма група от хора да живеят заедно на едно място. Така край Струма се появили и първите по-големи селища на континента!

С лодки докарали първите овце и крави.

Странното е, че тези първи земеделци и скотовъдци в Европа дошли не през Босфора или Дарданелите, а по море от Мала Азия. Плавали с лодки от остров до остров в Егея. В лодките си докарали и първите опитомени домашни животни в Европа - овце, кози, крави... Преселниците били едва 1,50-1,60 м високи, със средиземноморски тип черти.

В зоната на ГКПП-Кулата под земята, на 4 м дълбочина, е открит уникален храм на близо... 9000 години. Той е на два етажа, като на горния се извършвал обредът по прощаване с покойника. След това той бил спускан на долния етаж и потъвал в света на мъртвите.

Този най-древен храм е проучен първо от проф. Хенриета Тодорова от БАН и от гръцката археоложка Хайдо Кукули Хризантаки. Те открили в светилището черепи от бик, оцветени в червено. Бикът се смятал за живо божество на силата и плодородието.

Тялото на покойника също било рисувано с червена или жълта боя и отрупвано с пищни дарове, което се разчита като знак за вяра в живота след смъртта. По стените на светилището археолозите намерили окачени керамични култови човешки фигурки без крайници. Но с изразени полови белези - женски гърди или фалоси.

Удивителните разкрития по поречието на Струма не се огласяват много, но се следят от археолозите в цяла Европа. Защото тези първи земеделци по-късно продължават на север и посяват житни култури чак в днешна Холандия и на Скандинавския полуостров.

“Западните археолози обаче са шокирани от наглостта на българските иманяри. От регистрирани 126 обекта на експедицията по Струма по-голямата част - 90 на сто, се оказаха вече съсипани, и то в последното десетилетие” - обясни за “Труд” ръководителят й Богдан Атанасов.

Увреждането им не позволява да се разгадае най-голямата мистерия в праисторията на Балканите - защо през каменно-медната епоха (IV-III хил. пр. Хр.) ненадейно цялото население изчезва? За 800 години плодородната земя на Тракия е необитаема! Епидемия или природен катаклизъм го прогонва?

Експедицията ARCITEC попада в местността Нивата под връх Кръстилски (или Св. Спас) на безценно селище от тази епоха. То би дало отговор защо и къде е изчезнала без следа тази цивилизация.

Но мястото е невъзвратимо разорано от иманяри. Те са търсели само метални предмети и безцеремонно са изпотрошили керамиката и са разбъркали археологическите пластове.

“Интересът към проучванията ни е голям. Първо от Солунския университет, имаме двама сътрудници от Френската академия на науките и от университетите в Тюбинген, Хайделберг и Берлин. Те се интересуват от тесните научни резултати, но в авторитетни списания коментират как у нас много важни паметници са разграбени”, признава Атанасов.