Пчелите не са като птиците, когато им стане студено да литват на юг.

Пчелите всъщност са много по-интелигентни същества. Затова никой не ги знае накъде избръмчаха тези дни. Знаем причината: намалена популация, липса на нормални растения и масово чифтосване на ГМО – организми. От друга страна, ако пчелите изчезнат съвсем, и нормалните растения няма да могат да се опрашват. Има ли смисъл да обяснявам или да изрецитирам един виц: „Две цветя се заобичали и по едно време по-нетърпеливото (мъжкото) казало: Айде бе, защо се бавят тези пчели!”

Уважаеми господин Адамс, с цялото ми уважение към Вашите фенове, но не делфините са най-умните същества на тази планета. Това за себе си отдавна го знам и хиляди пъти съм искал да имам повод да Ви го кажа. И понеже нито съм фен на изкуството Ви, нито пък искам да обидя Вашата прах, ето защо се обръщам към почитателите на Трансгалактическите истории: Внимавайте, скоро нашата цивилизация няма да я има.

Преди месец тази статия трябваше да разнищва проблемите с изчезването на българския чесън. Ако почакам още малко, току-виж съм се сблъскал с липсата на боба. Трябва да свикваме. Една по една маса култури ще изчезват от трапезата ни. Най-бързо ще изгубим онези, които не могат да се подават на модифициране, чифтосване с други култури или податливи на промени в климата. Не си го въобразявам. По-скоро си спомнете лобизма на Йежи Бузек (председател на Европарламента) за ГМО-тата при посещението му у нас на 3 март миналата година. Натам вървят нещата. А следващото поколение ще трябва да обяснява на децата си, когато им чете приказката за кърпичката, дето давала мед и масло – какво всъщност представлява медът и в кой музей може да се срещне.

Не, всъщност храната никога няма да изчезне от полезрението ни. Защото ще сме вечно гладни и все повече незадоволени. Популацията на човечеството надминава представите за нормално. От хуманна гледна точка – нищо лошо. Обаче всички тези хора ще искат да пият бира, да ядат многозърнест хляб, пържоли от еко-прасета и яйца от подово отглеждани кокошки. Да не говорим за материалните блага, които по конституция ние сме длъжни да притежаваме и браним с всички средства. И един ден ще стигнем до момента, в който няма да остане животно, растение и каквото и да е за ядене на тази планета. Всичко ще сме оглозгали и даже ГМО-тата няма да ни стигат. Тогава на посещение ще  пристигне друг виден европейчанин, който да ни омайва с хуманните ценности в областта на човекоядството.

Охлювите са хипарите на природата. С една каравана на гърба и обикалят света. Излизат на стоп само в дъждовно време. Махат с очички и се кокорят на заобикалящия ги свят. Те са най-миролюбивите създания – не хапят, не жилят, не могат да бягат и на всичкото отгоре са деликатес. Показват рогцата си само в свои води и винаги можеш да им проследиш дирята. Беззащитни са дори когато са в своята черупка – можеш да ги настъпиш, да ги схрускаш или директно да ги поставиш в тенджерата с гореща вода. Ако вземем да се поучим от тях, ще стигнем до интересни изводи. Тази сутрин, например, докато се разхождах в Морската градина, видях един събирач на охлюви. Попитах го дали се намират, а отговорът му беше: Трябва да знаеш къде да търсиш. По неведоми пътища на мисълта малко по-късно си зададох подобен въпрос: Имали бъдеще нашата цивилизация? Охлюсъбирачът сякаш отново ми отвърна: Стига да знаеш къде да търсиш.

Замислям се за Господ, който оставил дъгата като послание между него и хората, че повече потоп на тази земя няма да има (Битие 6: 12-15). Но никъде не се казва за разцвета на пасивното чревоугодничеството, който ще ни погуби. Но както казах в началото пчелите са умни животни, защото са част от тънкия замисъл на природата. Засега тя се държи като любезна и търпелива домакиня, но не е далеч денят, когато ще ни покаже вратата (космоса) – да си търсим друга планета. Земетресения, суша, наводнения, глобално затопляне – още ли вярвате, че друг е виновен, а не ние като потребители на природни богатства.

При последното преброяване стана ясно, че масово сме се наврели в градовете, отстъпвайки селата на малцинствата. Голяма част от дворовете на нашите баби и дядовци пустеят, а ние в просъница въздишаме за хубави домати, пресен магданоз и дори онези горчиви натурални краставици. Продадохме голяма част от тези дворове на чужденци, които отдавна са усетили защо пчелите изчезват. Забравихме какво е истинското предназначение на мотичката и търмъчето, на бавното, но за сметка на това интимно и плодотворно общуване с природата. Поне на този етап ние сме загубили всякаква представа за произхода си, което не ни пречи да тормозим с химикали, препарати и модификации тези така ценни хранителни произведения. А за успокоение си вземаме доза информация от поредното платено вещо лице: „Трябва да изядете три килограма салата, за да ви навредят нитратите”. Хм, колко ли шамара пък трябва да изяде вашето лице, за да се види най-после ядосаната ви физиономия.

Можем ли да се научим в крайна сметка да живеем като охлювите – с това, което носим на гърба си и онова, което природата ни даде, без да я насилваме и тормозим. Можем. Но нека преди това се помолим, за да си върнем като за начало пчелите.