Днес в него ще бъдат обработени първите 50 тона отпадъци, утре - 100, и така постепенно, до достигане на пълен капацитет, което се предвижда на 9 май. Заводът може да обработва 50 тона на час, ако работи денонощно, това означава капацитет от 1200 тона на денонощие.

Това обясни днес изпълнителният директор на завода Добромир Петров. Той подчерта, че днес не е откриването на завода, а започват тестовете, тъй като това е нова за България технология и не се знае какво ще се случи. Ако всичко е наред, съоръженията започват работа след около 2 месеца. След Варна и София ще изгради завод с подобна иновативна технология.

Община Варна произвежда около 350 тона боклук на денонощие, като лятото достига до 500 тона, обясни Петров. Тук ще постъпва и сметта от други общини в региона, но договорите с тях все още не са подписани.

Община Варна ще плаща 79 лева на тон преработени отпадъци, което е много евтино на фона на Европа, където средно цената е 150 евро, каза още изпълнителният директор. Тази цена може да се качи пропорционално, ако има инфлация.

Още на входа везна с капацитет до 50 тона изтегля всеки камион. Така в края на всеки ден автоматично общината ще получава информация от кантарното отделение, коя фирма колко боклук и какъв вид отпадъци е доставила.

Заводът се състои от четири помещения. Постъпилите несепарирани твърди битови отпадъци се разтоварват в приемно хале, позволяващо съхранение за срок от 48 часа. Това е срокът, в който немската фирма е сложна да поправи евентуална повреда, каквато и да е тя. За целта пък самият завод е длъжен да има склад, в който се съхраняват резервни части на стойност 350 хил. евро.

След предварително сортиране, боклуците се подават на машина за разкъсване на едрите отпадъци и премахване на найлоновите торби. Транспортна лента ги отвежда през станция за ръчно сортиране до тромел с двусекционно сито. След технологичното им разделяне отиват в компостиращи тунели, където се подлагат на специална обработка.

"Заводът не отделя нищо в околната среда", каза изпълнителният директор. Чрез биофилтри се предотвратява отделянето на газове в атмосферата. Два резервоара с капацитет от по 4000 кубика събират дъждовна и отпадъчна от канализацията вода, която се използва за обработката на органичните отпадъци. Около 18 % (максимум до 23.1 %) е остатъчният боклук, т.е. този, който не може да бъде рециклиран и не е органичен. Той ще се изхвърля в депото във Въглен. "Няма пушек без дим", коментира изпълнителният директор - "Няма безотпадъчно производство в света".

Освен строителни отпадъци, се отделят още стъкло, хартия и метали, които ще бъдат изкупувани от различни фирми. Около 3-4 % е текстилният отпадък, който не може да се използва за нищо и вероятно той ще се изгаря в ТЕЦ-а.

Органичният отпадък - около 28 % от целия боклук, ще се извозва на специални площадки за рекултивация, където след 28-дневен цикъл на обработка ще се превръща в тор, а по-късно части от него и в кокс. В 10 тунела с капацитет от по 500 куб. м, където автоматично се поддържа специална температура и влага гние боклукът.

Получената тор е най-подходяща за лозови насъждения, каза Добромир Петров.

Всички операции се извършват на закрито. Заводът за твърди битови отпадъци не използва опасни вещества.

Захранва се с 2 мегавата ток от Езерово и Етър, като ел. системата се управлява дистанционно. Денонощно камери следят всяка точка в завода.

Технолози управляват автоматично дистанционно целия процес на обработка на боклука.

Целият завод е разположен върху 85 дка, като 16 хил кв. м е застроената площ, в него работят около 40 души.

Фирма „Екоинвест асетс“ е инвестирала около 50 млн. лева в модерния завод, който трябва да функционира поне 25 години.

{gallery}VARNA/2011-04-19-bokluk{/gallery}