обеща днес министърът на образованието Сергей Игнатов. Той беше във Варна, за да участва в Национална кръгла маса на тема „Българското образование - инвестиция в развитието на човешките ресурси". В края на форума, след официалните доклади, думата взе Веселин Русев - ученик от 4-та Езикова гимназия. Момчето упрекна управляващите, че се тревожат за това дали да дадат или не милиарди за АЕЦ „Белене“, а с лека ръка наливат милиарди в средното образование на България, което подготвя кандидат-студенти за... чужбина. Защото, според Веселин, все повече абитуриенти бягат от ниското качество на родните ВУЗ-ове.
Това предизвика министър Игнатов да отговори:
„Колкото и добри да са университетите, младите хора ще пътуват и трябва да пътуват. Навън те ще срещнат нови светове, ще научат нови езици, ще усвоят нови неща. Важното е, обаче, да имат условия да се върнат, бизнес средата в България да стане такава, че тези деца да донесат придобитото от тях „богатство“ тук.
На срещата, която имах неотдавна в Лондон с български студенти там, стана ясно, че едва 20% от тях искат да останат във Великобритания. „Дайте да помогнем, кажете какво да правим, за да се оправи България, и там да има добра реализация за нас“, ни питаха те. Защото знаят, че навън винаги ще са „момчето или момичето с чуждия акцент“, колкото и  в съвършенство да знаят езика. Аз съм от тези, които ходиха и се върнаха. Имам зелена карта за САЩ. Но ето ме тук сега, да ви мъча с реформи...“
Според Игнатов започващата през юни „промяна в университетската среда“ всъщност е

най-голямата реформа във финансирането на висшето образование в България.

ВУЗ-овете вече ще получават от държавния бюджет финансиране не според броя на студентите, а според специалностите, в които са най-добри. Този показател щял да се изчислява според рейтинга и допълнителни коефициенти. Така университетите ще получат от 5 до 10% повече пари, но вече разпределени по друг начин. Министърът посочи за пример Софийския университет, който е водещ в 21 от общо 24-те специалности, по които обучава студенти. Това ще му донесе още 1 млн. лева към държавната субсидия, изплатени със стара дата от 1 януари.
Състезателният принцип за разпределение на средствата ще изиграе ролята на естествен подбор и ще отсее излишните професионални направления. Така ще отпаднат тези, които бълват специалисти без реализация и съществуват само за да издържат вече наети преподаватели. „Това е един затворен кръг. И именно тези специалности вече няма да бъдат финансирани от държавата. Ще настане голяма драма. Ректорите ще трябва да решават какво да правят“, обяви  Игнатов, който зае министерския пост след като беше ректор на частния Нов български университет. И днес той не пропусна да изтъкне преимуществата на частните ВУЗ-ове, които са по-гъвкави финансово.
Новият ред в Университетите след юни въвежда и разделение на властите във висшето образование. Така академичното ръководство ще има грижата само за програмите и качеството на обучението. С логистиката и обществените поръчки ще се занимава финансово-стопанското ръководство. Така, според Игнатов, ще се избегнат нелепи проекти като този ВУЗ от вътрешността на страната да иска пари за построяването на най-големия Аквариум на Балканите с гигантски кит вътре...

„Да махнем този нещастен поглед към сравнението“,

призова младия си опонент министър Игнатов. И на свой ред даде няколко примера за сравнение: В Чехия, която е съизмерима с България, има 74 университета. Там държавата финансира и частните, и държавните ВУЗ-ове, научните изследвания и отчасти студентите. В Англия пък всяка втора врата се е обявила за Университет, но всеки знае какво са Оксфорд и Кембридж. И аз смятам, че на България й трябват 10-12-15 университета, но не можем по административен път да закрием всички излишни. Сега това ще стане по естествен път – като спрем финансирането на губещите направления, каза той и припомни, че българските студенти в чужбина са сред отличниците, въпреки оплюваното у нас образование, което са получили преди да заминат.
И още един съвет от министъра на образованието: „Авторитетните университети по света нямат филиали. Защото образованието е и в това да живееш в кампуса им, да слушаш определени велики преподаватели, да дишаш един и същ въздух с тях, да се напиеш с колегите, да те прибере местната полиция, после да те пусне...“