От 8-о място в общинска листа той израсна до авангарда на законодателната мисъл на ГЕРБ, коментира в пространен анализ "Сега".

Когато варненският адвокат Емил Радев положи клетва като депутат, нямаше никакви предпоставки да се мисли, че ще се превърне в едно от най-одумваните имена на ГЕРБ. Той никога не е стоял на слънце, а и топ юристът на управляващата партия Искра Фидосова, на чийто плещи лежи правовият ред в държавата, хвърля солидна сянка. Не било писано обаче на този гербер тихо да краси задните лехи в законотворческата градина. Днес Радев е в устата на всички. И как няма да е, след като се изяви като пръв лобист за ограничаването на достъпа до Търговския регистър, негова близка колежка "изгря" като зам.-председател на ЦИК, съпругата му стана главен секретар на Върховния административен съд (ВАС), а той почна да променя Закона за съдебната власт, с който да разшири правомощията на началника на ВАС, т.е. на шефа на жена си. И всичко това в рамките на няколко месеца.

Успехи на тихия фронт

Радев влезе в политиката през 2007 г., когато стотици граждани за европейско развитие изпълниха общинските съвети, свикани за отечествена война с тройната коалиция под знамената на генерал Бойко Борисов. Не бе в авангарда, но скромното 8-о място във варненската листа се оказа предостатъчно за мандат в общинския съвет. Радев се зае стриктно със задачата люто да воюва с тройната коалиция. През пролетта на 2008 г. ГЕРБ успя да прокара във варненския общински съвет декларация, осъждаща арменския геноцид от страна на Османската империя. Областният управител Христо Контров, назначен от ДПС, оспори решението. Като опитен адвокат, Радев пое съдебните баталии, натрупа имиджов актив с участие в протест пред областната управа, а и се изяви като не лош тактик, разконспирирайки бесепаро-депесарски комплот срещу арменците - Контров обжалвал декларацията, ама и председателят на съвета, обвиняемият днес социалист Борислав Гуцанов, му дал повод чрез неизрядна преписка. В крайна сметка ВАС отхвърли жалбата на Контров, но като цяло този успех не направи Радев известен за широката публика. Макар и да пое председателството на групата на ГЕРБ в общинския съвет, лице на герберите във Варна остана колегата му адвокат и съветник Павел Димитров.

На тихия фронт работата бе далеч по-ползотворна - Радев стана един от авторите на дълго обсъжданата наредба за публично-частно партньорство. Това е документ, липсата на който много години бе сочена от различни заинтересовани лица като спирачка за инвестиционното развитие на Варна. Дойде ГЕРБ в съвета, написа я. Днес съгласно тази наредба десетки атрактивни терени отиват на занижени цени в частни ръце срещу ангажименти за строителство на училища и градини. И бе взета на въоръжение от БСП в градската словесната война срещу ГЕРБ. Радев прехвърли топката в полето на кметската администрация, която измисляла правилата на конкурсите и следва да упражнява контрол, но така или иначе въпросът е парлив и тепърва ще стои на вниманието на варненци с приближаването на изборите

Прозрачност чрез затъмнение

През лятото на 2009 г. Бойко Борисов нареди повечето си варненски общинари в листата за парламента. Тъй многочислена група съветници попаднаха в Народното събрание. Сред тях бе и Радев. Пробивът му в йерархията стана по познатия начин - адвокатът бе едва шести в листата, влезе с другите накуп. И около година водеше живот на типичен гербер от "златната среда" - чинно присъствие в залата, прилежен в гласуването, интервюта по периферни теми. По едно време му се наложи да обяснява, че няма да се кандидатира за кмет на Варна.

Някъде в края на 2010 г. обаче стана ясно, че партията, дошла в името на прозрачността, гражданските свободи и внасянето на европейски порядки, смята да ограничи достъпа до единствената работеща държавна електронна система - Търговския регистър. Радев се обяви като пръв радетел на рестрикцията и стана ясно, че тихата варненска вода е доста дълбока.

Благодарение на законовите промени от 1 януари 2012 г. регистърът ще е достъпен само чрез електронен подпис и цифров сертификат. Тъй като те струват пари, това означава гражданите да плащат най-малко 20 млн. лв. на година за достъп, а и държавата ще се охарчи доста, за да въведе новата система. По-важни обаче са ограничените гражданските свободи - справки няма да могат да се правят за собственици и управители на фирми. Радев се мотивира, че зачестило манипулирането на лични данни. Не показа обаче точна статистика, а то няма и такава. Цялата сага около Търговския регистър е една приказка за сбъдването на невероятното - при всичките обещания за прозрачност, улеснения за гражданите, електронно правителство, ГЕРБ ограничи единствената му работеща услуга. И то при наличието на далеч по-важни и остри проблеми за решаване, при все че тази партия силно се интересува от рейтгинга си. Колкото да се търси, не може да се намери друг мотив, освен облажване на посредниците, които ще осигуряват достъпа до регистъра.

В целия екшън Радев имаше важни, но спомагателни функции, тъй като идеята бе на правосъдното министерство. Прави впечатление, че флагманите на ГЕРБ в материята - правосъдният министър Маргарита Попова и шефката на правната комисия Искра Фидосова останаха настрана от дискусиите. Явно е трябвало поправките да се гласуват с минимум рейтингови поражения на знаковите фигури. Не стана, тъй като определено пострада целият имидж на ГЕРБ.

Млада надежда

В политиката често се случват магически странности. Така новият зам.-председател на Централната избирателна комисия (ЦИК) Мая Андреева се оказа колежка от кантората на Радев. Депутатът се опита да омаловажи съвпадението. Разясни, че просто работели в общо помещение. Всъщност, 28-годишната Андреева отдавна е лансирана от ГЕРБ като юрист в общинските фирми във Варна и нито издигането й в ЦИК, нито "съвпаденията по месторабота" изненадаха някого в града.

Семейни случайности

Най-голям скандал обаче предизвика опитът на Радев да внесе промени в Закона за съдебната власт, за които не без основание е подозиран в конфликт на интереси.

В края на март съпругата му Мария Радева, също адвокат от Варна, бе назначена за главен секретар на Върховния административен съд. Успоредно с това депутатът внесе две предложения в закона, с които се дават извънредни правомощия на шефа на ВАС. Според първото - когато длъжността на съдия от административния съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява задълженията си и не може да бъде заместен от колега от същия съд, председателят на ВАС да може да командирова съдия от друг съд. Не бяха предвидени подобни правомощия за шефа на Върховния касационен съд. Според второто - шефът на ВАС може да мести административните съдии от едно отделение в друго единствено по свое усмотрение, без тяхно съгласие и без решение на пленума на съда. В жестока препирня в правната комисия на парламента Радев не отговори на запитването на Мая Манолова дали има личен интерес да внася предложения. По-късно пред списание "Правен свят" той заяви, не в момента на обсъжданията не знаел, че съпругата му е спечелила конкурса за назначението. Според изданието заседанието се бе провело два дни след официалното обявяване на резултатите.

Радев обясни, че искал да разтовари ВАС от дела, да се организира по-добре работата му, настоя за цялостен дебат и концепция. В крайна сметка обяви, че се отказва от предложенията си и случи сценария, измислен от ръководителя Бойко Борисов за измъкване при подобни ситуации: настава каша, кучетата се разлайват, съмнителните идеи се оттеглят; има ли вредни последствия - няма.

Историите на депутата Радев в крайна сметка са тривиални. Многократно сме виждали и друго подобно "любопитно" законотворчество. Но нали при ГЕРБ щеше да е по-различно?