Ивайло Борисов е варненец, който от десет години живее в София.

Аз напуснах 10-годишното си пребиваване в столицата преди две години. Ивайло спечели последното издание на „Южна пролет” в Хасково преди броени дни със своето около 300 страници натрапчиво с хипер реализма си прозаическо дете.През 2006 сборникът ми с разкази „Оpen” също бе номиниран на този форум, но тогава  вероятно всички бяха се стреснали от хиперреализма на еротичното насилие в него. През 2006 член на журито бе проф. Боян Биолчев, пет години по-късно... отново е той, но революцията е спечелена в полза на младите автори, които могат да пишат, така, както дишат – т.е. с наглостта на деня си.
С Ивайло се запознахме случайно, върнал се е за кратко във Варна, заедно с шестмесечното си бебе Ян и съпругата му, ще бъдат по време на празниците у дома. И докато някои подготвят трапеза: козунаци, пъстри яйца, ние разбулваме съвременната литература и нрави.

- Ти си баща на „Неприличен роман”, а приличен ли си в поведението си? На какво приличаш в живота?

- Абсолютно приличен и възпитан човек съм! Приличам на нещо, което се описва с три букви, но не е това,  за което вероятно си мислиш...

- Преди се наричаше „Продиджи”, а сега само „Pro”, мина ли времето на тази мода и защо промени псевдонима си?

- Бях бесен фен на „Продиджи”, но ми мина времето, а и хората вече са на години, не е както преди. Има еволюция във всяко творчество, според мен дори и в музиката не може да се цикли на едно място!

- Как е тогава в писането, има ли циклене при теб?

- Аз не съм дисциплинан автор в онзи смисъл на думата, да си определям точен лимит на часове за писане и страници, вероятно има такъв тип автори, които са превърнали работата си в чист бизнес, но аз не съм от тях. Вероятно и Дж.К.Роулингс така  пише, но нея я завъртя колелото на големия бизнес. Ако бях дисциплиниран, със сигурност всяка сутрин щях да играя дихателна гимнастика.

- Любен Дилов-син те определя като автор-хейтър, но ти се славиш с доста хейтъри по форумите, които не възприемат романа ти. Как си обясняваш подобни чувства на читатели?

- И аз да се опозная в творба като персонаж, описан по начин, който не ми допада - със сигурност ще изпитам подобни чувства. Нормално е да изпиташ отвращение...

- Какъв бе поводът да напишеш този роман?

- Нямах какво да правя. Работих в една компания за продажба на софтуери, в един момент това ми писна и казах: „Стига!”. Оттеглих се, със съпругата ми наехме офис и си направих свой кът. Исках да стана нещо от рода на следващия баща на ФЕЙСБУК. Правих презентации с проекти, изнасях ги и се появи един бизнес-ангел, който, като ми видя 10 проекта, деликатно ми предложи да се концентрирам върху една идея. Опитвах месец-два да се фокусирам и реших, докато си осмисля тези проекти, да се занивам с друго, така взех, че написах този роман. В романа присъстват известни биографични ситуации, но аз не съм героят. Нито един автор не живее във вакуум и естествено е, че случките от реалността понякога влизат в творчеството. Авторът прави коктейл от случките по такъв начин, че те да станат читаеми.

- Как се случи твоето участие на „Южна пролет” 2011?

- Един ден получих мейл от секретариата на издателството ми („Колибри”), че трябва да изпратя за конкурса кратка биографична справка. Казаха ми да напиша нещо за себе си, обаче като видях на конкурса този текст, всъщност някой го е променил - всъщност няма значение.  След два месеца ми се обаждат: „Вие, ще присъствате ли на 14-16 април в Хасково, за да ви запазим хотел?”. В хасковските сайтове след наградата  романът не е възприет спокойно, има доста нервни коментари от типа на: „ На къде вървим, как се е изродила новата литература и прочие?”.

- Какво те впечатлява в съвременната българска литература?

- Богдан Русев, който има доста читатели - впечатли ме със скуката си, но виж романа на Александрина Пенданчаска, хареса ми, защото вътре има един неврастеничен персонаж, който е провокативен. Е, ако ми попадне подобен персонаж в реалността, няма да му се зарадвам. Не съм фен на групировката Тома Марков, Карбовски, Парушев - нещо не ми върви с тях четенето. Текстовете им не ми допадат. Препоръчвам ти Жечка Георгиева „Ние, гениите” - много забавна книга и може да те ощастливи в четенето.

- Какво те зарежда в това време?

- Моята рецепта е: да не се впечатлявам от нещата и да не приемам оценките за тях на готово. Учудвам се от постиженията на човешкия гений и прогрес!

- Как можем да си съхраним чистотата?

- Не съм сигурен, че сме чисти същества изцяло. Но, ако се перем редовно, може и да стане чудо!