Появила се изненадващо поправка в закона за културното наследство предизвика поредните подозрения за облагодетелстване на притежатели на антики и културни ценности при доказване на собствеността им.

В Народното събрание поправките вече получиха подкрепа по принцип както от повечето парламентарни сили, така и от представители на прокуратурата и МВР по време на дискусиите в комисията по култура, коментира "Дневник".

Между първото и второто четене в текста, подготвен за окончателно приемане в комисия и в пленарната зала, обаче е предложено изменение, което породи съмнение сред експертите от правораздавателната и правоохранителната система.

Според поправката "юридически лица могат да създават колекции с обществена значимост и да осигуряват  представянето им в експозиции. Създаването и управлението на колекции с обществена значимост се извършва по ред, определен с наредба на министъра на културата".

Не е ясно защо за юридическите лица се прави изключение от общия ред, в който те и сега присъстват, и се дава

правомощие на министъра

да определи в някаква бъдеща наредба режима за колекциите на фирми, банки, фондации и др., казва ръководителят на звеното за престъпленията срещу културното наследство във Върховната касационна прокуратура Николай Соларов. По думите му текстът е написан твърде неясно и не може да се каже точно какво цели или до какво ще доведе - той регулирал едновременно и създаването, и управлението на колекциите, което можело изцяло да промени режима, и то без контрола на парламента.

"Недопустимо е с подзаконов акт като наредба да се създава цялостна уредба. Определено се

отварят вратички

и възникват въпроси дали няма да се стигне до заобикаляне на закона. Например, ако съм физическо лице и нямам документи за собствеността над антиките, мога да създам юридическо лице и да мина по другия ред – за колекциите, който ще се урежда с все още неясна наредба", обяснява прокурор Соларов. Той дава и друг пример - ако банка е приемала културни ценности като обезпечение по кредити и сега иска да усвои легално обезпечението, след това може да изнесе антиките за клон на същата банка в друга държава.

Защо точно "юридически лица", какво значи "колекция", какво значи "обществена значимост" са само част от въпросите, които си задават по този текст в прокуратурата. И питат дали така няма да се стигне до амнистиране на незаконно придобити антики или до легалното им изнасяне зад граница. Подобни са въпросите и на експерти в МВР.

Те също смятат, че това ще отвори вратичка в закона.
Спорният текст е внесен от председателя на комисията по култура Даниела Петрова (ГЕРБ), но е подкрепян и от Министерството на културата. Според зам.-министър Тодор Чобанов той не създава проблеми. Поправката изобщо не засяга принципите на собствеността и регистрационните срокове – за отделните експонати в тези колекции тя щяла да си се доказва по общия ред с изискваните за това документи.

Идеята за промяната дошла от дискусиите в комисията и от предложенията на депутати от различни парламентарни групи да се реши въпросът с музейните сбирки. Чобанов обясни, че това е опит да се отговори и

какво се прави със старите сбирки

на читалища и институции, които през 2009 г. бяха забравени от закона. От текста може да се възползва и читалище например, ако иска да си направи колекция музейна сбирка, но не иска да мине през трудния път на регистрация на частен музей, допълни той.

Представители на прокуратурата и МВР не участвали в дискусиите и затова не били напълно наясно с идеите. Макар да няма никъде определение какво е колекция с обществена значимост, зам.-министърът твърди, че под това се разбира музейни сбирки.

Защо тогава с промени в преходните разпоредби на закона отделно и изрично е уреден случаят с музейните сбирки и там те са си кръстени точно музейни сбирки, а в предложеното изменение се вкарва новият термин общественозначими колекции, питат в прокуратурата. Ако пък става дума за проблеми на ведомства, това понятие е много по-тясно от юридическо лице и по-добре да се използва точно то, а не широко да се отваря вратичката за заобикаляне, допълват те.

Прокурор Соларов възразява и срещу предвидената промяна навсякъде в закона "недвижими културни ценности" да се заменят с "обектите на недвижимото културно наследство". Според прокуратурата така ще се затрудни прилагането на Наказателния кодекс и предвидени в него наказания при нарушения в тази област, тъй като термините ще се разминават.