Всяка пета жена е работила без договор някъде през последните 6 до 12 месеца.

Още толкова жени – 19 %, са били готови да започнат да се трудят при такива условия, но просто не са намерили работно място, показват данни от изследване “Жени, работещи в несигурни условия на труда” на агенция АССА-М, представено днес от социолога Михаил Мирчев и евродепутата Илияна Йотова, съобщи Vsekiden.

Изследването е проведено в края на м.г.,  и е правено сравнение на ситуацията при мъжете и жените. Така се оказва, че разликите не са големи – всеки четвърти мъж (26 %) е работил през 2010-та без договор, 16 % просто не са си намерили такава работа, но са били готови да започнат. Резултатите от това проучване ще бъдат представени след два месеца на кръгла маса в Брюксел. Илияна Йотова ще настоява ЕК да изработи законодателна рамка, която да гаранстира минималните осигурителни права на гражданите в Общността.

“Сегашната криза отново ни връща мащабно и жестоко в лапите на сивата икономика. Това е икономическа принуда – както на ниво работодатели, така и на ниво работна сила, която търси каква да е работа, пренебрегвайки личните си интереси като всякакъв вид осигуровки, трупане на пенсионни точки. Това е ситуация, в която работникът е напълно безправен – става въпрос за 40 % и от двата пола”, коментира Михаил Мирчев.

В България дискриминация спрямо жените няма, обяви Илияна Йотова. 53 % от мъжете и 59 на сто от дамите твърдят, че няма разлика при заплащането по признак пол, а други по 20 % намират, че “общо взето няма разлика”. Официални европейски институции изнасят данни за Стария континент, че жените получават 70 % от възнаграждението на мъжете, при това става въпрос за Западна Европа.

84 % от мъжете и 90 % от жените обаче не смеят да се оплачат от лошите условия на труд, защото са убедени, че ако напуснат сегашната си работа много трудно ще си намерят нова, или поне няма да е толкова лесно.

За разрастването на сивата икономика, говорят и други резултати от изследването. Например – 180 хил. жени се съгласяват да работят и да се осигуряват на една заплата, като в пликче, неофициално получават повече. Според Мирчев това е форма на трудово насилие, тъй като така те се отказват от социални гаранции и граждански права. Така месечно 10-12 млн. лв. не влизат от осигуровки в НОИ и пенсионните фондове. И още един парадокс – 90 хил. жени пък се разписват за повече, а получават по-малко. 15 млн. лв. месечно се въртят и от тях се възползват работодателите – най-често, за да си купят нов джип, по-рядко – за да реинвестират.

Парадоксално, но в София само 47 % от мъжете и 58 % от жените получават на 100 % сумата, записана в договора им. За сравнение – в големите областни градове като Варна, Пловдив и Бургас съотношението е различно 90 на сто при мъжете и между 77 и 88 % при жените.

София се превръща в “икономическата прахосмукачка” на България, засмукваща с невероятна скорост мигранти от цялата страна. Обяснението на социолога – столицата е залята от вълна от прииждащи от провинцията хора, готови на всичко, за да се закрепят, съгласяващи се да работят при дискриминационни и унизителни условия. “София предлага много работа, но с най-висока степен на несигурност”, посочи Мирчев. Най-уязвими от негативните тенденции са младите – от една страна, те по-лесно се поддават на натиск, от друга – са по-безотговорни спрямо себе си. Когато им ощетяват гражданските и трудови права, все още нямат съзнание, че трябва да си ги търсят и да принуждават работодателите да спазват правилата.

Проучването показва още една нерадостна тенденция – спецификата по региони води до факта “в Българи да съществуват няколко цивилизации”. “Една е цивилизацията в София, Бургас, Пловдив и Варна – европейска, макар и малко по-мръсничка и по-притесненичка. Имаме и друга България, която е изостанала в полуиндустриализараната епоха – в средата на миналия век. И огромни райони – почти 40 % от територията на страната, където има примитивни селища с примитивно земеделие и феодални граждански взаимоотношения – това е средата на 18 век”, предупреди Мирчев.