Театрално студио „Шанс” с художествен ръководител актьора от трупата на ДТ „Стоян Бъчваров” - Христо Христов, ще има премиера - спектакъл по народни любовни песни и творчеството на Елин Пелин.

Заглавието - „Щуротии”, показва и посоката на търсенията на екипа, а именно играта да е забавна, лека и изпълнена със свежестта и прелестта на младостта. На 3 май от 19.00 ч, сцена „Филиал” отваря гостоприемно своите врати за приятели на малките театрали и всички почитатели на народните умотворения. Ден преди важното събитие и усилена генерална репетиция разговаряме с двигателя на проекта - Христо Христов

- Изпитвахте ли притеснения,че народното творчество и разказите на Елин Пелин ще са чужди на новото поколение, което прекарва повече време във виртуалното пространство и сякаш не се вглежда в традициите и миналото ни?

- За моя изненада децата се запалиха и даже и при онези, които се съмняваха, че този материал няма да им бъде близък, се появи любопитство към играта. Подбрал съм текстове, които носят закачка, надиграване. В текстовете се съдържа еротика, изведена по нежен начин. Участват 14 деца, които представят етюди по 14 народни песни, а публиката ще се срещне и  с популярните герои Пижо и Пендо. Ние следваме логиката на действието, логиката на емоцията. Залагам на младежката енергия.

-  На плаката на представлението е написано, че то е дело на приятели и е за приятели. Как се печелят приятели на театъра?

- Аз нищо не разбирам от компютри и за мен интернет е абсолютно неизвестна територия. Нямам никакво желание и да я опознавам. Децата са вътре и те си разпространиха идеята в социалната мрежа. Този начин на общуване, колкото и да не съм привърженик на подобна комункация, е факт. Това, което правим, е опит за завръщане към другата мрежа на общуване - липсващата зона. За мен е важно, като контактувам с някого, да го гледам в очите, да приема емоцията от него, да приема от тъгата му, от радостта му, да споделя и да върна енергия. Участниците и тези, които ще ги гледат, ще се разтворят за реалното общуване. Нека с този проект да спечелим и нови млади приятели на театъра, това е и крайната ни цел.

- Изявата на деца, занимаващи се с театър и тяхното съприкосновение с истинската сцена намира ли всестранна подкрепа от институциите според вас?

- Убеден съм в смисъла на подобно начинание. Тези деца имат приятели, ще дойдат и други техни приятели и така ще се получи обмен. За съжаление нашият театър не предлага много заглавия, които да общуват пряко с младата ни публика. Театърът прегърна тази идея, но за мен е важна и стратегията на театралната ни институция за продажбата на този спектакъл. В града има над 30 хиляди ученици, които са на възраст над 10 години - една десета да влезе в салона, тяхното посещение ще бъде отговор на усилията ни. Искаме да направим поне 15 представления.

- Как мотивирате младите да се занимават с театър във време неблагоприятно за духовни наслади?

- Част от моите ученици идват от семейства, които не живеят добре. Някои нямат възможност да си плащат редовно таксите за обучение, които всъщност са скромни като стойност. Но те идват от будни огнища. Някои от тях ще станат артисти. Вече имам 4-ма студенти, приети в Театралната академия. Някои от тях завинаги ще бъдат приятели на театъра. Към всеки се отнасям като към професионалист. Уча ги и на театрална етика. Театърът е и школа за общуване, защото има и деца, които са депресирани - затворени в себе си, не могат да общуват с външния свят. Чрез театъра те излизат навън от личността си, разтварят се за света. Имам едно момче - страшно притеснително, но аз го подкрепям във всяка негова стъпка, за да се справи с вътрешните си съпротиви, да преодолее границите си. Виждам, че започва да се отпуска. Работя и върху словото – опитваме се да отстраним диалекта на говоренето ни, да се научим да чувстваме красотата на езика ни.

- За вас е важно общуването, а защо според вас всички живеем в монолози, без да чуваме сигналите на другия до нас?

- Не се чуваме и не се слушаме. Управляващите не чуват хората. Те правят това, което са си наумили и вървят с рогата напред, без да осъзнават последствията от действията си. Ето на нас актьорите не ни обърнаха внимание и оставиха обединението ТМПЦ-Варна. Продължавам да твърдя - този тип отношение ще е пагубно за нашия театър. Театърът ще изчезне от картата на града ни.

- Реформата с т.нар. делегирани бюджети тръгна с намерението да се погубят театрите, но се установи, че точно в това сурово време публиката е жадна за театър и посещава над очакванията на реформаторите съответните пространства. Какво е вашето отношение към случващото се в момента?

- Делегираните бюджети вече се отлагат. До март месец бе експерименталното им изпитание. Културното министрество се стресна от това, че театрите започват сами да си търсят начини за нова продукция и да събират публика. Някои мислят, че театърът може да се разглежда единствено като отчетен документ, но никой не си дава сметка как се стимулира неговият живот.

- А не трябва ли подобни на вашия проект да бъдат инициатива на съответни регионални дирекции, чиято работа е насочена към образованието и възпитанието на младите?

- За съжаление не е така. Обърнах се към Община Варна и ръководството на младежки дейности, за да ни помогне поне за отпечатването на плаката - отказаха ни, защото нямали пари. Моя възпитаничка проектира афиша и аз го платих с лични средства. Ако бях човек с финанси и власт щях да намеря хиляди начини да подкрепя подобни идеи.

- Коя е вашата любима фраза от „Щуротии”, наситена с желание за живот, с младост и вдъхновение?

- Финалът на спектакъла - питат един герой: „Ей, ами онази вятърна мелница, която търсиш?” – и той отговаря: „Аз си намерих друга!”. Освен театъра си имам и още една моя мелница - земята. Аз съм селянин по душа и ще си отида в земята. Наскоро си взех стара къща и всичко влагам в земята й, цялата си душа!