"Европол": Варна стана входна врата за кокаин от Латинска Америка

Мисия Варна

04-05-2011, 10:51

Автор:

ВарнаУтре

Всичко от Автора

Според доклада на "Европол" България е един от петте разпределителни центъра на организирана престъпност в Европейския съюз, пише в. "Дневник".

Пристанището на Варна се е превърнало в един от важните пунктове за нарастващият внос в ЕС или транзит на големи количества кокаин от Латинска Америка.

На Балканите в момента България изпълнява ролята на транзитен пункт за морски пратки от Латинска Америка, трафик от Западна Африка през Турция и Балканския път на наркотиците и пренос на кокаин, предназначен за италианските престъпни групировки.

Това се казва в анализа за състоянието на организираната престъпност в Eвропейския съюз, разпространен в сряда от "Европол". Докладът се изработва веднъж на 2 години.

В текста се добавя, че контролът на наркопазара от улични банди в някои части на Югоизточна Европа създава притеснение, тъй като връзките им с латиноамерикански групировки може да им осигурят директен привилегирован достъп до кокаин.

"Разузнавателни данни сочат, че руснаци, живеещи в Латинска Америка, организират трафика на наркотика към ЕС и Русия, а руски престъпни групировки вербуват граждани на ЕС за тази цел." се казва още в доклада.

Другите ключови пристанища за наркотрафик в района са Одеса и Констанца, а Молдова е посочена като важен пункт за складиране и допълнителна обработка на кокаина.

"Транспортирането на дрога с контейнери по море обикновено става като наркотикът се укрива в товари с екзотични плодове и неутрализирането й в други материали и разтвора като кафе, вино или текстил. Техниките за укриване стават все по-съвършени и расте необходимостта от базирани в ЕС лаборатории за преработка на суровината от кока."

От всичките 5 разпределителни центъра на организирана престъпност в ЕС най-голяма експанзия през последните години се регистрира в този в Югоизточна Европа. Обяснението е в растящия трафик през Черно море, разнообразните балкански канали за нелегални стоки към и от ЕС, както и значителното увеличаване на нелегалната имиграция през Гърция, посочват от "Европол".

Наблюдава се сливане на интересите на групировките от Западните Балкани с тези от Югоизточна Европа и оформянето на Балканска ос. Нови бази за наркопроизводство и трафик се създават в Унгария, където се събират няколко от балканските канали.

"Нараства ролята на българските престъпни групировки в мащабното произдодство на амфетамини за Близкия изток. Повяват се производствени мощности в Западните Балкани, Турция, Ливан и Кавказ, където в някои случаи граждани на ЕС са наети да ръководят обектите" посочват от "Европол".

Криминални структури на говорещите албански, такива от Турция или от бившия СССР се опитват да разширят дейността си в ЕС като използват възможностите, предоставени им от евентуалното членство на България и Румъния в Шенген, както и от очакваната отмяна от ЕС на визовия режим за Украйна и Молдова.

Влизането на двете страни в Шенген може да намали имиграционния натиск по турско-гръцката граница и да превърне черноморския бряг в примамлива цел за нелегални имигранти и трафиканти на хора.

От това, според "Европол", ще се възползват най-вече турските "каналджии", най-вече през Черно море и благодарение на увеличаващия се брой турски граждани, живеещи в България.

Анализът посочва, че най-активни в трафика на хора в ЕС са организираните групировки на цигани, нигерийци, румънци, албанци (има се предвид общо от Македония, Албания и Косово), руснаци, китайци, унгарци, българи и турци. Авторите изрично изтъкват, че заплаха номер едно създават циганските банди в България и Румъния (експлоатиращи най-вече деца и жени), следвани от нигерийските и китайските.

"Предвид числеността на ромските общности в България и Румъния, предложеното влизане на тези държави в Шенгенската зона можа да предизвика допълнително увеличаване на трафика на хора от циганските банди."

Българите продължават (заедно с италианците и колумбийците) да са най-активни в производството на фалшива валута, най-вече евро, но не участват толкова в разпространяването й.

Любопитен момент е, че вероятно заради кризата, и собственици на легални печатници и техни служители навлизат в този криминален бизнес. Като цяло за изминалите две години заловените фалшиви евро - фактор, смятан за показател и за производството им - са се увеличили с цели 31%.

Този бизнес е много строго организиран и за намаляване на риска всяко звено работи самостоятелно, а организаторите само финансират, но не участват по никакъв начин в производството.

В доклада се посочва още, че в България се съобщава все по-често за насочването към измами с банкови карти от групировки и престъпници, познати повече с обири, кражби на автомобили, наркотрафик. "Те са привлечени от малките наказания и относително по-ниския риск на този вид дейност."