1400 български студенти учат в момента в Холандия. И повечето от тях работят в свободното си време, пише "Стандарт".

Само не мислете, че разнасят пици. Предприемчивите нашенци на по 20 години основават фирми и печелят до 5000 евро годишно по различни програми на Европа. Нещо, което у нас трудно би могло да им се случи.

Нашенецът Емил Николов е едно от момчетата, на чиито умения компанията разчита за бъдещата замяна на човека с робот на нефтените платформи. Заедно с двама свои състуденти той разработва специален софтуер, който ще позволи на машината да намира сама пътя си в тестов лабиринт. Същата програма ще помогне в бъдеще роботът да извършва самостоятелни дейности на нефтената платформа сред океана. За родния младеж дори пише холандска медия, която представя проекта на момчетата.

Емил е един от немалкото ни сънародници, които печелят в Холандия не от почасово разнасяне на листовки или чистене на прозорци а от това, което изучава в университета. Правят го и други - по простата причина, че холандската държава има специална програма, насърчаваща студентите да отварят фирми, на които се плаща с европейски пари директно от местните общини. Достатъчно е да станат втори курс. Младежите печелят грантове с получаването на различни поръчки и сключването на сделки, като най-ниската сума е 500 евро. За година таванът на печалба по европроекти, който може да достигне една младежка фирма, е 5000 евро. Няма ограничения дали начело на компанията е холандец или чужденец. В много от случаите нашите работят със съдружници от страната а в други са просто наемни работници. Има и такива, които действат соло. Българско момиче например е станало представител на наша печатница в Холандия. Благодарение на нея чужди университети печатат свои рекламни материали, предназначени за Източна Европа, у нас. Най-много обаче са нашите младежи, които са се отдали на интернет рекламата. Веднага след тях идват бъдещите спецове по сензорни технологии. Повечето от тях са възпитаници на Софийската математическа гимназия, която има специален договор с холандски университети. Те приемат нейни възпитаници директно от втори курс, като им признават за положени изпитите в първи заради отличната подготовка, която получават в училище. Младежите са се специализирали в изготвяне на сензорни решения за бизнеса, като изпълняват конкретни поръчки - за оборудване на офиси например. Те предлагат евтини варианти там, където големите компании дават предимно скъпи решения, затова са и доста търсени.

Студенти, които се занимават с алтернативни енергийни източници, пък имат фирми за извличане на енергия например от водата. Те ползват като консултанти професорите си в университета, някои от които са идвали и у нас. С тяхна помощ те са конструирали и специални съоръжения за съхраняване и извличане на енергия. Сега работят върху поевтиняването им.
По принцип цялостната идея за студентските фирми в Холандия е насочена към това, младежите да излязат от университета не безработни, а напълно готови да развиват собствен бизнес. Те имат право да запазят учебните си фирми и след това, като ги разширят. Другото предимство на младежките компании е, че по този начин студентите всъщност провеждат практиката си и затвърждават онова, което учат на теория. Докато у нас студентът дълго и напоително си търси фирма, която да му издаде служебна бележка, че е карал практика, стига само да не се мота в краката на служителите й, в Холандия той всъщност сам създава компанията, в която ще практикува. И докато е студент, има пълното право да ползва лабораториите и залите на университета за изследванията, които фирмата му прави.

Естествено и в Холандия има студенти, които припечелват с почасов труд по някое допълнително евро към издръжката си. Те имат право на 10 часа седмично труд като първоначално трябва да си извадят специално разрешително. Дори и ако през лятото Холандия ограничи възможностите за наемане на работа на българи, което се очаква, за студентите това няма да важи, успокоиха от консултантската къща за образование в чужбина "Интеграл", които изпращат около половината от българските студенти, учещи там. Според тях обаче доста от нашенците, които заминават навън, не знаят как се кандидатства за работа и как се пише CV, затова и се готвят да им спретнат един ограмотителен курс преди отпътуването. Другото, което младежите усилено трябва да учат освен предметите, чиито оценки важат при кандидатстването, е... карането на велосипед. По простата причина, че това е основният начин на придвижване на средния студент в Холандия. Сред заминалите нашенчета имало неподготвени за справяне с този вид транспорт - момиче дори счупило ръката си при опит да не закъснее за лекции, а някои искали да се върнат след първия месец, защото не издържали толкова дълго време да въртят педалите. Постепенно обаче свиквали и накрая дори след завръщането си у нас продължавали да се придвижват с велосипеди.