Сън и работа - това са двете основни занимания, за които българинът отделя най-много време,

според данни на Националния статистически институт (НСИ), цитирани от "Труд". Годишното проучване е проведено от октомври 2009 до октомври 2010 г. и е обхванало 5503 души в 3132 домакинства.

Най-голяма част от денонощието българинът отделя за лични грижи - сън, хранене и къпане (33%). От статистиката отбелязват, че в сравнение с изследването от 2001-2002 г. няма особена разлика във времето, отделяно от нашенеца за това.

При работата обаче има промяна. Преди 10 години българинът е работил с 32 минути повече. В изследването на НСИ се включва както времето за формална заетост, така и за неформална - т.е. дейности по производство на селскостопанска продукция, временна или случайна заетост, работа в помощ на членове на семейството, собствен бизнес и т.н. Домакинската работа обаче се брои отделно.

Сега българинът работи средно по 7 часа и 19 минути на ден. А в периода 2001-2002 г. за това са отделяни по 7 ч и 51 минути дневно. За сравнение тогава продължителността на работния ден в останалите европейски държави, участвали в проучването, е следната: Белгия - 7 ч и 17 мин., Естония - 7 ч и 58 мин., Франция - 7 ч и 26 мин., Германия - 7 ч и 5 мин., Латвия - 8 ч и 8 мин., Словения - 7 ч и 25 мин., Швеция - 7 ч и 27 минути. Изводът е, че тогава българите са работели повече от западняците, но по-малко от останалите източноевропейци. Дали има такава разлика и сега, ще се види, след като излязат резултатите от изследването в другите държави.

Според новото проучване на НСИ у нас спят средно по 9 часа и 14 мин. на ден. В селата обаче дрямката е с 9 минути повече (9 ч и 20 мин.), отколкото в градовете (9 ч и 11 мин.). Като цяло пенсионерите над 65 г. спят най-много (10 ч и 14 мин), а най-малко - хората в активна възраст между 20 и 49 години (8 ч и 35 мин.). За хранене българинът отделя средно по 2 ч и 8 мин. на ден, а за къпане, обличане и грижи за здравето - по 58 минути.

Свободното време на българина е средно 4 часа и 25 минути, показват данните на националната статистика. То се използва за гледане на телевизия, четене на книги, разходки, туризъм, спорт, игри, занимания с компютри и други.

Най-свободни са учениците между 10 и 19-годишна възраст - те разполагат с близо 6 часа да правят това, което пожелаят. Хората над 65 години пък имат 5 часа и 15 мин. за любими занимания според статистиката. На другия полюс са българите в активна възраст между 20 и 49 години. За хобитата си те разполагат само с 3 часа и 45 минути на ден.

През свободното си време българите (91,9% от всички) основно гледат телевизия - 2 часа и 43 минути на ден, разговарят с приятели и роднини (36 минути) и се разхождат по 12 минути дневно.

4% от анкетираните са посочили, че четат книги. Те се отдават на това хоби средно по 1 час и 20 минути на ден.

Много повече са хората, които четат вестници и списания - средно 15,3%. Любители на периодичния печат са 22,8% от мъжете и 8% от жените. На това те посвещават средно 49 минути на ден.

Българинът днес отделя значително време и за занимания с компютъра - в това число търсене на информация, сърфиране в мрежата, чатене, писане на електронни писма. За игри използват машините 4,4% от мъжете и 1,8% от жените. На това развлечение те посвещават средно 1 час и 39 минути.

12,2% от хората обаче използват компютъра за търсене на информация и за социални контакти - по 1 час и 36 минути средно на ден.

Само 4,7% от българите отделят от свободното си време и за спорт - по 2 часа дневно. Туризмът е популярен сред 13,5% от населението, като на него се падат средно по 1 час и 33 минути на ден.