Това са двама почти неизвестни мъже: четвърти, малко познат българин, набеден за атентата срещу Йоан Павел II и бивш американски разузнавач от ЦРУ.

Двамата се съгласиха да говорят пред "24 часа" по повод 30-годишнината от стрелбата на 13 май 1981 г. в Рим.

Търсенето, намирането и преговорите с единия траеха около 3 месеца, а на другия - около 3 г. Напълно случайно резултатът дойде тъкмо в навечерието на годишнината.

Името на Иван Томов Дончев се среща в няколко документа на американския Държавен департамент, разсекретени преди време по искане на "24 часа". До него са имената на Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов. По-късно техните имена остават в обвинителния акт, но неговото се забравя.

Името на Дейвид Хънт чух преди повече от 3 г. Разказаха ми, че в средата на 80-те г. той по искане на директора на ЦРУ се срещнал с Клеър Стърлинг след излизането на книгата й "Времето на убийците". В края на срещата Стърлинг казала: "Ако знаех това, което ми казахте, никога нямаше да я напиша."

Реших да интервюирам Хънт. Разбрах, че човек с това име често е канен във "Фокс нюз" за коментари по тероризма. Оказа се обаче, че това не е човекът, който ми трябва, а пенсиониран полковник, служил 29 г. в американската армия.

След близо 3 г. настойчива упоритост най-после през февруари тази година разполагах с имейла и телефона на другия Дейвид Хънт - този, когото можех да питам какво са говорили със Стърлинг и какво се е мислело и писало в ЦРУ за атентата.

Усилията си заслужаваха.

Иван Томов Дончев е бивш дипломат. Малцина знаят, че от 8 ноември 1978 г. до юни 1982 г. е бил втори секретар в българското посолство в Рим. По онова време негови колеги там са Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов.

Днес някогашният служител на Министерството на външните работи е на 62 г. Живее и работи като адвокат в Пазарджик, където дели кантора с колегата си Стоян Парпулов. 30 г. след стрелбата на площад "Св. Петър" той се съгласи да отговори на въпросите на "24 часа", но прави уговорката, че "много време е минало и някои неща може да са ми избледнели".

- Какво си спомняте от 13 май 1981 г., г-н Дончев?

- Бях вкъщи в апартамента си в Рим и гледах телевизия. По "РАИ уно" директно предаваха тържествената меса на папа Йоан Павел II от площад "Св. Петър". Той я произнесе и се придвижи с открития си джип. Видях как из един път падна, охраната около него се разтича и го откара. Веднага съобщиха, че е направен опит за убийството на светия отец. Тръгнах към посолството, за да видя дали колегите имат повече информация. Там коментирахме кой може да е извършител, кои могат да бъдат организаторите. Бе доста неприятен ден.

- Кога за първи път прочетохте името си сред спряганите за атентата?

- Ооо, много след това - през 1984 или 1985 г.

- Сам ли попаднахте на тези публикации, или някой ви се обади от Италия?

- Мисля, че ги прочетох в италианската преса. Когато излязат такива съобщения, посолствата информират външно министерство.

- Как реагирахте?

- Е, как да реагирам? Как може да реагира един невинен човек, обвинен в такова престъпление? Почувствах се ужасно. Бях, да не кажа, гръмнат, но безкрайно изненадан.

- Какво изпитахте - гняв, страх, желание да се защитите?

- Смесени чувства, но най-вече изненада.

- Имахте ли свободни ходове какво да направите?

- Тогава съществуваше междуведомствена комисия, която работеше по случая "Антонов", защото той бе в затвора. Аз като човек, който скоро се е върнал от Италия, бях в комисията. Анализирахме защо бе изфабрикувана българската следа. Една от версиите бяха близките връзки на България и СССР. Компрометирайки България, са искали да компрометират външната политика на СССР. Цялото ни внимание бе ангажирано как да помогнем на Антонов, а изведнъж се появи и моето име.

Повече смях имаше сред колегите в комисията. Казаха: "Досега се занимавахме с Антонов, сега се появи и ти."

- Как си обяснявате намесването на вашето име?

- По същия начин, по който си обяснявам набеждаването на останалите трима. Антонов бе зам.-представител на "Балкан" - т.е. бе свързан с организиран транспорт, Айвазов бе касиер на посолството - т.е държеше парите, а Желю Василев бе секретар на военното аташе - т.е. имаше връзка с военните. Бяха подбрани 3 ключови позиции - военните, парите и самолетите. Изглежда, им трябваше и ръководител и така вероятно са решили да вмъкнат и мен. Тогава бях втори секретар в посолството и се занимавах с проучвателната и информационната дейност - бях външнополитически работник.

- В какво се състоеше вашата работат?

- В проучвателна и информационна дейност.

- Каква информация събирахте?

- Най-вече икономическа, а също и такава, необходима преди посещението на някоя делегация. Важното беше да е изпреварваща и достоверна.

- А разузнавателна?

- Какво значи разузнавателна? Събирах информация, която е от интерес за държавата, СИВ и Варшавския договор в даден момент и занапред.

- Какво я правехте?

- Пращах я във Външно. Бях млад, достатъчно инициативен, работех активно. Вероятно някой заинтересовани страни са решили, че по този начин може да се нанесе удар - тоест чрез България да се компрометира външнополитическишя курс на СССР. Не трябва да забравяме, че бяха годините на студената война - единственото правило, което съществуваше, бе, че няма никакви правила.

- Ако се напише "Иван Томов Дончев" в интернет на български и латиница, се проявяват между 3 и 34 резултата. В част от тях се казва, че сте държали връзката с италианския синдикален лидер Луиджи Скричоло. Познавахте ли Скричоло?

- Разбира се, че го познавах, както и други италиански синдикални лидери. Имах официални контакти с тях. Като профсъюзен деец той често посещаваше мероприятия в посолството, коктейли.

- В някои от тези материали пише, че е арестуван през януари 1982 г. и е почнал да прави самопризнания, свързани с вас. Притеснихте ли се дали няма да направи разкрития за контактите си с вас?

- Арестът му бе шумен. Бях още в Италия и всички вестници писаха за това. Не знам какви самопризнания е правил - аз имах официални контакти с него. Притесних се не за това, а защото бяхме познати, приятели. Не знам как завърши този случай - дали го осъдиха, дали го оправдаха.

- Според писанията той признал, че работил за българските служби, а вие сте били негов водещ офицер.

- Може той така да е предполагал. Но отношенията ни се градяха на приятелство. Говорили сме си като обикновени хора.

- А не като офицер и агент?

- Клеър Стърлинг пусна тези измислици.

- Чели ли сте книгата й "Времето на убийците"?

- Не, но имаше едни червени и черни бюлетини на БТА. Оттам нещо ми е останало в главата. По повод фантасмагориите й за Скричоло ще ви кажа, че в един обикновен човешки разговор може да се обмени много и интересна информация. Той бе информиран човек. Естествено е да проявявам интерес към това, което знае.

- В какво всъщност се състояха разговорите ви?

- Той бе много интелигентен, ерудиран. Не случайно бе шеф на един от трите италиански профсъюза. Бе симпатичен, много контактен, с брадаq по-голяма от моята, с 1 г. по-голям от мен. Говорили сме за профсъюзите, за вътрешнополитическата обстановка. Вие като журналист лесно ще ме разберете - всеки дипломат иска да има повече контакти, чрез които да получи повече информация. Информация при информация отива. Прецених, че е добре да изградя по-близки приятелски отношения със Скричоло. Той пътуваше често в командировки, включително в чужбина, имаше много контакти и бе носител на интересна информация.

- Какво правехте тази информация?

- Пращах я във външно министерство под формата на доклади от името на втория секретар. Искаха ни анализи и информации, а аз постоянно пишех и пращах. Не виждам нищо необичайно в това - това се иска от дипломатите по цял свят.

- Скричоло разказал пред следствието, че сте искали да ви свърже с "Червените бригади"...

- Пълни небивалици.

- След като излязоха тези публикации, опитахте ли се да го опровергаете, или да се защитите?

- Не виждам защо трябва да опровергавам инсинуации.

- Бяхте ли чували за "Червнените бригади", като работехте в Италия?

- Разбира се. Бях чувал, че са екстремисти. Доколкото помня, по-късно им приписаха убийството на Алдо Моро.

- А каква бе политиката на България към тях?

- Никаква. България не е имала контакти с техни представители.

- Някъде четох, че сте били отзован от Италия, защото сте осъществили самоволен контакт с тях?

- Първо, това е пълна глупост и второ - не съм отзоваван - върнах се поради изтичане на мандата.

Дейвид Хънт е бил старши служител в ЦРУ, пенсионира се през 1995 г. Оглавявал е италианския отдел на службата за тайни операции в периода след атентата срещу папата през май 1981 г.

Учил гимназия в САЩ и Швейцария, а по-късно завършил колежа "Колби" в Мейн. Служил в контраразузнавателния корпус на американската армия и в Корея за 1 г. Постъпва на работа в ЦРУ през 1963 г. Служи 32 г., 30 от които под прикритие. Работил в Италия, Виетнам, Сомалия, Норвегия, Франция и Ню Йорк. Носител на най-високото отличие на ЦРУ.

Член на бордовете на Съвета за етика в международните въпроси "Карнеги", на фондация "Съхраняване на природата" и на фамилната фирма "Чарлз Прат". Изнася лекции по въпросите на разузнаването.

Дейвид Хънт бе любезен да отговори на въпросите на "24 часа" от дома си в Ню Йорк, където живее.

- Г-н Хънт, 30 г. след заговора срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. спорът дали България има пръст не спира. Какво мислите за този дебат?

- От октомври 1981 г. до май 1984 г. бях шеф на италианския отдел в управлението по операциите в главната квартира на ЦРУ. В началото на 1984 г. директорът Уилям Кейси ме помоли да се срещна с Клеър Стърлинг, автор на книгата "Времето на убийците". Имаше няколко фактологически грешки в книгата и той искаше от мен да коригирам авторката.

- Защо избра точно вас?

- Практиката в ЦРУ е един отдел да бъде отговорен за акция. Понеже атентатът стана в Италия, бе логично италианският отдел да поеме продължението. По онова време нямаше връзка с българските служби. Освен това бе правилно и логично италианското правителство да поеме главната отговорност за разследването, не американското.

- Къде се състоя срещата ви с Клеър Стърлинг?

- В конферентната зала на офиса за обществени връзки в централата на ЦРУ.

- Колко продължи?

- Доколкото помня, около 90 минути.

В края на срещата Стърлинг каза: "Ако знаех, когато написах книгата, това, което знам сега, не бих я написала."

- Какви бяха грешките, за които говорите?

- Първо, служителят на ЦРУ, описан като зам.-началник на бюрото в Рим, не бе зам.-шеф, а политически офицер - Фредерик Вриланд. Той придружаваше служителя на американската сенатска комисия по разузнаването при срещата му с тогавашния министър на вътрешните работи Вирджилио Роньони. Неговата единствена функция бе да съпроводи този човек, а не да участва в някаква съществена дискусия. Когато той предизвика Роньони да представи доказателство за българско участие, той говореше само от свое име, не от името на ЦРУ.

- Как бе изразено това предизвикателство?

- Вриланд каза: "Вие нямате никакво доказателство!"

Но пак повтарям - той говореше от свое име, не изразяваше позиция на агенцията и не бе негова работа да прави каквото и да било изявление. Това изявление причини голямо объркване за дълго време. Стърлинг го възприе, все едно че ЦРУ е предизвикало Роньони, все едно че ЦРУ има гледна точка, която се опитва да промотира. ЦРУ нямаше позиция кои са спонсорите на Агджа. ЦРУ се опитваше да научи истината и, работейки с други служби, да открие възможно най-много за Агджа.

- В България има мнение, че ЦРУ стои зад книгата на Клеър Стърлинг...

- Агенцията няма нищо, ще повторя - нищо общо - с публикуването на книгата на Стърлинг. Агенцията не се ангажира със спонсорирането на книги, макар че някои може би мислят обратното. Има твърде много любители на теорията на конспирацията. Стърлинг написа книгата сама, без каквото и да е участие на американското правителство и ЦРУ в частност.

- Какви други грешки имаше в книгата?

- Втората грешка бе по отношение на едно предупреждение към Стърлинг, че тя може би е в списък за отстрел. Тази информация бе получена от италианската служба SISMI (Службата за военно разузнаване и сигурност - бел. авт.) и не произхождаше от нито едно американско посолство или източник на ЦРУ. Ние в централата не придадохме особена достоверност на това предупреждение и доколкото си спомням, си помислих, че това е само спекулация на някой служител на SISMI, че Стърлинг може да е причинила ужас в българските служби.

Предупреждението бе анонсирано по инициатива на Фредерик Вриланд - служител в бюрото в Рим, и също бе отчетено като преждевременно. Между другото Вриланд погрешно бе идентифициран като зам.-шеф на бюрото. Във всеки случай това предупреждение нямаше намерение да обезкуражи Стърлинг да продължи своето разследване, въпреки че тя го изтълкува така. Въобще книгата на Стърлинг би могла да остави цялосто погрешно впечатление, че ЦРУ официално някак си се опитваше да насочи разследването встрани от разбирането, че хора от СССР/българи са замесени.

ЦРУ нямаше никаква позиция Доколкото знам, от служители на ЦРУ не изтече никаква информация, нито бе подадена към пресата.

- Какво стана след срещата? Поправи ли Стърлинг грешките?

- Доколкото ми е известно, не направи никакви усилия да се коригира. Но трябва да добавя, че ЦРУ не е, подчертавам - не е работило с журналисти, за да наложи определена гледна точка. Като правило ЦРУ не работи с журналисти, опитва се да стои далече от тях, защото след това винаги има проблеми! Шефът на бюрото на ЦРУ в Рим отказа да говори с журналисти по въпроса и дори бе готов да си нанесе гнева им, което подразни някои представители на пресата, които се оплакаха във Вашингтон. Доколкото знам, аз бях единственият служител, който говори по същество със Стърлинг по случая.

- Добре подплатен с доказателства ли бе дебатът за българско участие?

- Имаше много косвени улики, че българите бяха замесени в заговора, и спекулации, че руснаците са били зад тях.

- Какви бяха те?

- Ами например косвени улики за контакти между Агджа и Антонов, вкл. в римския офис на българските аеролинии, пътуванията на Агджа в България, контактите му с българските служби. Не си спомням подробности, но вярвам, че Антонов и Агджа са се срещали няколко пъти в Рим.

- Но това бе опровергано от самия Агджа - той потвърди, че е лъгал за срещите с Антонов?

- Вярвам, че италианските служби имаха повече доказателства за тези контакти, независимо какво каза Агджа впоследствие. Имаше и други косвени улики в книгата на Стърлинг. Колкото до спекулациите за участие на СССР, със сигурност Кремъл имаше причина да се опасява от влиянието на папа Йоан Павел II, особено в Полша, но и в други страни от Източна Европа. Появата на "Солидарност" бе време на нарастващ смут в Полша. Но въпреки това по мое мнение, докато нямаме един авторитетен съветски източник от КГБ или ГРУ, или някой висш съветски политик, който може би на смъртното си легло да признае съветско участие, това не може да бъде сигурно.

Много спомени бяха написани от служители на КГБ досега - Калугин, Митрохин, Гордиевски, но никой не е потвърдил съветско участие в папския заговор. Но българските служби са участвали в предишни заговори срещу конкретни лица от името на КГБ.

- Кои заговори имате предвид?

- ДС и КГБ бяха много близки, служители на КГБ явно пресичаха пространството на ДС, а българите бяха готови да поемат определени задачи на КГБ като опитите за убийство с чадър в Париж и Лондон.

- Калугин каза, че идеята за чадъра е българска...

- Знам това - може би е искал да защити руснаците. Но българското раболепие към СССР се вижда във времето и е съмнително, че българите биха отказали искане за извършване на конкретна операция.

- Но ако това е валидно за един или друг случай, не значи, че е валидно и за атентата срещу папата...

- Така е, но моето разбиране е, че ако руснаците искаха нещо да се направи,българите биха го направили. Това, разбира се, е само спекулация от моя страна. Нямам доказателства, но вярвам, че българите със съветско насърчение, най-вероятно са били замесени. Агджа се е движил наоколо твърде много, употребил е твърде много пари, за да е действал сам. Но това е само спекулация от моя страна, нямам доказателства.

- Ще ви изброя няколко фенове на българската следа и ще ви помоля да коментирате. Да започнем с Пол Хенци - бивш шеф на ЦРУ в Турция, по-късно съветник по националната сигурност на президента Картър, който през 1985 г. написа книгата "Заговорът за убийството на папата".

- Не мога да открия книгата на Хенци и затова не мога да я коментирам.